Телец

Това е подходящо време за сключване на партньорство, особено за брак. Те ще бъдат изпълнени с щастие, успех и богатство. През 2017 г. внезапно ще получавате пари от хора, които нямат пряк интерес. Сексуалният живот ще стане все по-важен за местните жители на Телец.

Овен

Вие започвате да събирате плодовете на вашата работа. Този период ще продължи 15 години и ще означава и изпълнението на една голяма мечта. Някои от местните жители ще достигнат върха на кариерата си. Родените, родени особено между 15.04 и 19.04, ще се замислят за някои разпадания.

Кога се повишава кръвното налягане?

Артериалното налягане може да се повишава не само при хипертонична болест. Хипертония­та може да се развие и като следствие на заболяването на различни органи, например бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето и големите кръвоносни съдове, централната нервна система. Хипертонията, при която повишаването на артериалното налягане е един от признаците (симптоми­те) за заболяването на някой орган, се нарича СИМПТОМА­ТИЧНА ХИПЕРТОНИЯ.

Кога се появява симптоматичната хипертония?

-Най-често сред различните форми на симптоматичната хипертония се среща бъбречната хипертония, предизвик­вана от поразяването на бъбреците или захранващите ги ар­терии. Например, гломерулонефрит - едно от най-честите заболявания на бъбреците, водещо до развитието на хипер­тония. Болестта, като правило, се развива след повторни ангини; освен това за нейното развитие способстват преохлаж­дането, простудaта, недостигът на витамини в храната. При гломерулонефрита в организма се задържaт вода и натрий, във връзка с което се развива подпухналост, особено на лице­то (под очите) и в други места с отпусната съединителна тъкан. Задържането на натрий и засиленото производство в бъбреците на съдосвиващи вещества водят до развитие на хипертония.

-Друга причина за повишаване на артериалното налягане с бъбречен произход е пиелонефритът, представляващ ин­фекциозно (гнойно) възпаление на бъбречнarа тъкан. То мо­же да бъде предизвикано от различни микроби, които попа­дат в бъбреците чрез кръвта (например при ангините) или лимфaта (при възпаление на тънките черва). Нерядко кaтo източник на заболяването става инфекцията на пикочния ка­нал или пикочния мехур, на половите органи. За развитието на пиелонефрита способства и затрудненото отделяне на урина (при наличие на камъни в бъбреците, аденома на простатна­та жлеза, бременност, хроничен запек). Заболяването като правило преминава с повишена температура, втрисане, с рез­ки болки в корема и често уриниране, болки в кръста. Урина­та става мътна, в нея се забелязва гной (левкоцити) и микро­организми (бактерии). Понякога заболяването протича с по­-слаби симптоми - със слабо повишаване на температурата и слабо изразени неприятни усещания в областта на кръста, често уриниране. Във всеки случай обаче недостaтъчността във функциите на бъбреците може да доведе до артериална хипертония.

- Причини за хипертония могат да станат и други поражения на бъбреците: камъни в бъбречните легенчeтa и пи­кочните канали, изменението на бъбреците при захарен диа­бет, вродените аномалии, стеснение на едната или на двете главни бъбречни артерии.

-Ендокринната хипертония е симптоматична хипер­тония, обусловена от заболяването на жлезите с вътрешна, а щито­виднarа жлеза (тиреотоксикоза) се повишава обмянarа на веществата, човек отслабва, става раздразнителен, появява се треперене на пръстите на ръцете (тремор), изпъкналост на очите, повишава се температурата. Честотата и силата на сърдечните свивания се увеличaвar, в кръвоносната систе­ма се изхвърля голямо количество кръв. И във връзка с това се повишава систоличното (горното) артериално налягане, а пък диастоличното (долното) си остава нормално. Тиреоток­сикоза може да възникне и в резултar на нервно пренапреже­ние, психическа травма.

-Угасването на функциите на половите жлези може да доведе до симптоматична климактерична хипертония. За възникването на повишено артериално налягане при кли­макса (климактериума) способства отслабването на дейността на централнarа нервна система, преумората. В резултат на възрастовите промени цикличната функция на яйчниците се нарушава, развива се хормонално и нервно разстройство. Когaтo има рязко изразени болезнени проявления става дума за развитие на "климактеричен синдром" , който се харак­теризира с такива симптоми, като невроза (лесно настъпване на умора, емоционална неустойчивост, раздразнителност, на­рушения в съня), вегетативни и съдови нарушения (потене, сърцебиене, болки в областта на сърцето, главоболие, "въл­ни" - пристъпи в усещането за топлина и зачервяване на ли­цето и горната част на тялото, склонност към повишане на артериалното налягане). Освен това, под влиянието на таки­ва нарушения могат да възникнат и патологични изменения в сърдечния мускул, които се проявяват във вид на болки в областта на сърцето, нарушение на ритъма на сърдечната дейност и изменения в електрокардиограмата.

-По-голямата част от жените в периода на климактериума не се обръщaт към лекар, кaro си мислят, че наблюдаваните у тях сърдечно-съдови нарушения са естествени. А именно в този период се изисква редовен периодичен лекарски контрол с използуването на комплекс от лаборaтoрни и инстру­ментални методи на изследване, за да може в случай на раз­витие на някакви нарушения, колкото е възможно по-рано, да се пристъпи към лечение.

- Голямо значение за регулиране на артериалното налягане от жлезите с вътрешна секреция имат надбъбречните жле­зи. При оток на вътрешния слой на надбъбречниre жлези рязко се увеличава производството на хормони, във връзка с което се увеличава артериалното налягане. Мно­го често това става под формата на типични кризи, изразени в сърцебиене, побледняване на кожата, разширение на зениците. В кръвта, а после и в урината се увеличава съдържанието на захар. Диагнозата се основава на биохимично изследване на количеството на хормоните на надбъбречните жлези, които се отделят с урината за едно денонощие. Точното местонахож­дение на отока се определя с помощта на рентгенологични и други специфични методи.

 -Симпотматична хипертония може да се наблюдава и при оток на външния слой на надбъбречните жлези, при което се развива заболяване, наречено хипералдостеро­низъм. В случая се отделя значително количество хормон, задържащ натрия и повишаващ артериалното налягане. Ха­рактерните симптоми на това заболяване са сърцебиене, из­разена мускулна слабост, повишена уморяемост, увеличено количество на отделянето на урина. Диагноза се установява с помощта на биохимични методи. Точното местонахождение на отока се определя по пътя на рентгенологични и други ви­дове изследвания.

-Още една причина за артериална хипертония с надбъб­речен произход може да бъде болестта (или синдрам) на Иценко-Кушинг. В основата на това заболяване лежи заси­лената функция на средния слой на кората на надбъбречните жлези и увеличената секреция на хормоните, предизвикващи свиването на съдовете и повишенета чувствителност на сте­ните на съдовете към съдосвиващите вещества. Освен това тези хормони обуславят задръжката в организма на натрий и вода. Синдромът на Иценко-Кушинг може да се съпровож­да с язва на стомашно-чревния тракт, развитие на захарен диабет, специфично затлъстяване (затлъстяват лицето, туло­вището, а крайниците си остават слабички). Съвременното откриване на причините на заболяването и тяхното отстраня­ване могат да доведат до пълно излекуване. Диагнозата се установява с помощта на биохимични методи на изследване. Местонахождението на отока се определя с рентенологични и други методи.

-Една от формите на симптоматичната хипертония е хи­пертонията, обусловена от нарушаване на кръвообра­щението във връзка с поражението на клапите на сърцето или големите съдове.

Например, при увреждане на клапите на аортата, предиз­виквано често от ревматизъм, става разтягане на лявата ка­мера на сърцето. Затова горното (систолично) налягане на кръвта се повишава, а долното (диастолично) се понижава понякога до доста ниско равнище.

-Друг вид на тази хипертония възниква при атероскле­роза на аортата, когaro тя губи своята еластичност и не може да се разтяга при постъпването в нея на изхвърлената от сърцето кръв. Колебанията на артериалното налягане ста­ват по-изразени: рязко се повишава систоличното (горното), намалява се диастоличното (долното), увеличава се пулсо­вото налягане (разликата между горното и долното артери­ално налягане).

-Още една форма на хипертонията, свързана с наруше­ние на кръвотока на кръвта, възниква при възпалителен про­цес или при заnушване от атеросклерозни плочки на го­леми артерии, излизащи от аортата (сънни, подключич­ни). Така, намаляването на кръвотока в сънната артерия во­ди към дразнене на нервните й окончания, което рефлекторно води до повишаване на артериалното налягане. Поражението на подключичната (субклавикуларна) артерия се съпровожда с отслабване на пулса на ръката (,,липса на пулс").

 -Хипертония се развива и при вродено стеснение на аортата, когаго кръвоснабдяването на долната част на тя­лото се осъществява по обиколен път. Същото се получава и при бърз ръст на подрастващите, например на възраст 12-14 години, тези пътища стават недостатъчни и се развива хи­пертония. При измерване на артериалното налягане на ръце­те в дадения случай най-често се повишава систоличното (горното) налягане. При измерване на артериалното налягане в краката е възможно то да не може да бъде определено или пък да се получат значително занижени показатели. По време на прегледа или опипването лесно се определя усилената пул­сация на сънните и раменните артерии.

 -Симптоматична хипертония може да се развие също след някакво поражение на централната нервна систе­ма (удар, сътресение, подутина, възпалителен процес). В те­зи случаи изразеността на главоболието често пъти не съответства на степента на повишение на артериалното налягане - рязката болка в главата може да се появи и при не толкова високо кръвно налягане.

-При заболяване на кръвта като еритремия, което се проявява като увеличение обема на кръвта и съдържащия се в нея хемоглобин, еритроцити, левкоцити и тромбоцити, също може да се развие хипертония. Като симптоми на болестта са червеният цвят на лицето, зачервеният конюнктив на очи­те, а също увеличение на далака.

 -При бременните жени се среща често повишено на­лягане (примерно у 10-15 %) и представлява сериозен проблем за здравето на майката и плода. При нормално протича­ща бременност артериалното налягане, по правило, или не се мени, или се понижава. Затова повишаването му до стойнос­ти 140/90 мм Hg се разглежда като хипертония. Като причи­ни за такова състояние в този период могат да бъдат както хипертонична болест, така и всички описани форми на симптоматична хипертония. Артериалната хипертония на фона на бременността не протичат безследно - при повишаване на налягането се поразяват кръвоносните съдове на плацента­та, а от това се нарушава кръвоснабдяването на плода.

Понякога хипертоничната болест у жените се забелязва още преди бременността, а пък на фона на бременността мо­же да се изостри. В първата половина на бременността ряд­ко има усложнения в развитието на плода. Във втората поло­вина могат да възникнат кислородна недостатъчност на плода и нарушаване в развитието му чак до неговата гибел, което води до спонтанен аборт или преждевременно ражда­не. В такива случаи своевременната консултация с лекар и изпълнението на неговите предписания позволяват да се по­нижи артериалното налягане.

Като една от най-честите причини за хипертонията у бре­менните жени е заболяването на бъбреците(гломеруло­нефрит и пиелонефрит). Развитието на заболяването е свър­зано преди всичко с нарушаване процеса на отделянето и зас­той на урината в резултат на свиването на отводните канали на бременната матка.

Към артериална хипертония може да доведе и късната токсикоза (хестоза) на бременните. Това тежко състояние се развива обикновено след 28-мата седмица от бременност­та и се характеризира с поразяване на различни органи, преди всичко бъбреците и мозъка. Въпреки толкова неблагоприят­ното въздействие на късната токсикоза върху майката и пло­да, патологията се поддава на лечение, а бременността мо­же да завърши с нормално раждане.

Не е лесно точно да се определи формата на артериална­та хипертония в периода на бременността поради невъзмож­ност да се приложат много от диагностичните методи, които оказват неблагоприятно въздействие на плода. Затова всич­ки жени, а особено тези, у които се забелязват изменения в урината или тенденция към повишаване на артериалното на­лягане, трябва да преминат през щателно медицинско об­следване още в периода, предшестващ бременността.в последно време се заговори за артериална хипер­тония, предизвикана от определени лекарства (напри­мер контрацептиви). По-често това заболяване се наблюда­ва у тези жени, на които родителите са били болни от хипер­тония. Своевременната отмяна на тези контрацептиви в този случай води до постепенната нормализация на артериалното налягане.

-Освен това трябва да се помни, че приемът на глюкокор­тикоидни хормони (преднизолон и аналогични препарarи), ня­кои аналгетици (Индометацин и др. ) може да предизвика за­държане на натрий и вода в организма и във връзка с това е възможно да се повиши артериалното налягане. Кръвното на­лягане може да се повиши и след употреба на някои пси­хотропни вещества.

Какво знаем за Анорексия?

Това състояние засяга предимно момичeта в пубертетнаa възраст, под формата На самопредизвикано намаляване на телесното тегло, което спада с най-малко % под нормалното, и се придружава от силно желание за отслабване. Пациенката има силен страх от затлъстяване, който придобива характер на свръхценнна идея, че тя е пълна, въпреки знанието, че другите я смятат за слаба. Тази особеност разграничава anorexia nervosa от всички други причини за загуба на тегло и липса на апетит. При жените обикновено се наблюдава и аменорея, а при мъ­жете - загуба на сексуален интерес.

Пациентката може успешно да прикрива абнормния начин на хранене и понякога бива подложена на интензивни медицински изследвания поради соматични­ оплаквания като диария, обменно разстройство или аменорея, преди да се раз­познае диагнозата.

Шотландия болестността е 10,8 на 100000 за жените във възрастовата група от 10 до 34 г. Над 90% от пациентите с anorexia nervosa са жени. Епидемиологични изследвания в Англия са показали, че се засягат между 1 и 2% от момичетата в

пубертета, като най-висока е честотата във възрастовата група между 13 и 20 г. Рядко се срещат случаи преди пубертета или при възрастни.

Лесното изтощение при тегло 35-40 kg е често. Ако теглото спадне под 30-35 , пациентката идва при лекаря поради колапсни състояния. Обикновено паци­енката носи дебели дрехи, за да прикрие отслабването си. Загубата на тегло се дължи на дефицита на калории, рестрикция и на избирателното изключване на въглехидрати от храната. Белтъчен дефицит се развива при хронични случаи и даже да се прояви като отоци около глезените.Злоупотребата с диуретици при­чинява дехидратация, а с лаксативи - диария и хипокалиемия в тежките случаи. Явното неглижиране на собственото състояние от страна на пациентката често балансира от силната тревога у родителите. Болната обикновено готви храна останалите членове на семейството, но самата тя гладува. Погьлната е от

пресмятане на калориите, избягва всякакви въглехидрати; често прибягва до повръщане след хранен.е, занимава се с иэтощителна гимнастика и нерядко приема лаксативи. Пациентката може да успее да заблуди близките си, че се храни нор­мално и често наистина постига това в болничното отделение.

Анорексията може да се прекъсва от булимични епизоди, в които пристъпът ненаситно ядене (binge eating) бива последван от повръщане и чувство за вина.

такива моменти лежащата в основата на това поведение паника по отношение напълняването става съвсем явна. Чести са признаците на депресия или натрап­ливости, особено във връзка с приготвянето и консумирането на храната.

Как да разпознаем анорексия?

Тялото показва признаци на хронично гладуване със:

3.  Студени, цианотични крайници.

4.  Окосмяване по гърба и лицето. (лануго).

5.Забавен пулс - 40 - 60 уд./miп. ;ниско кръвно налягане - 90/60. б. Ниска телесна температура.

6. Намаление на ЛХ и ФСХ с аменория.

Обикновено аменореята е вторична спрямо загубата на телесно тегло, но поня­кога може да я предшества.

Диференциална диагноза на анорексия

Обикновеното спазване на диета се различава от анорексията по липсата на амне­норея и свръхценни идеи за напълняване, когато пациентката в действителност е много слаба.                                                                                               .

 Загубата на телесно тегло може да бъде резултат и от психично или соматич­но заболяване - хипертиреоидизмът и диабетът са примери за заболявания, ко­ито могат да се появят в тази възраст. Органичните причини за диария, като напр. идиопатичн.а стеаторея или възпалително заболяване на дебелото черво съ­що трябва да се имат предвид.

Аменореята може да бъде резултат от заболяван.е на яйчниците или хипофиза­та, да се дължи на употреба на контрацептивн.и таблетки или на психологичен стрес.

 Наличието на депресивни и натрапливи симптоми може да насочи към съот­ветните заболявания, а понякога едно психотuчно заболяване може да започне с избягване на храни. При anorexia nervosa обаче водещи са страхът от напълнява­не и нарушената представа за собственото тяло. Те насочват към истинската ди­агноза. 

Етиология на анорексията

Разстройствата на храненето показват тенденцията да се срещат по-често в опре­делени семейства, като у по-възрастните им членове често се намират затлъстя­ване и алкохолизъм. Епизоди на анорексия по време на пубертета и ранната мла­дост се срещат у роднини от женски пол, без да са достигали до лечение.

 Често в ранното си детство анорексичната пациентка е била пълна и поради Това е била обект на подигравки. Ранното менархе и бързото израстване могат да усилят пубертетното напълняване. Последващото спазване на диети, започнало като целесъобразно поведение, излиза извън контрол след някакво отключващо събитие. По-често анамнезата установява разстроени семейни отношения, а па­циентката се очертава като зависима и незряла. Възможно е да е имало конку­ренция с други братя и сестри за родителското внимание или пък конфликти око­ло напускането на родителския дом и поемането на отговорностите на зрелия чо­век, вкл. и тези, свързани със сексуалното поведение.

 Понякога поддържащите фактори са от голямо значение за продължаването на едно разстройство, което иначе би имало характера на кратък епизод на спазване на диета. Възможно е в семейството да има криза, като напр. развод на родите­лите или психично заболяване на единия от тях, или пък друга семейна ситуа­ция, която дъщерята като че ли поставя под свой контрол чрез анорексията си.

Изследвания на анорексия

Соматични изследвания са необходими, за да се изключат другите състояния, изб­роени в диферециалната диагноза. По-голямо значение има установяването на степента на недохранване и електролитния дисбаланс, причинен от повръщането. Потвърждаването на диагнозата става най-вече от самата пациентка, Която директно изразява своя страх от напълняване пред лекаря. За целта обаче лека'рят трябва да помогне на пациентката да изгради достатъчно доверие в него, по възможност още при първото интервю. Впоследствие пациентката може да спо­дели с разбиращия я лекар страха си от това, че расте, макар и дa не е подготве­на да го опише подробно в ранния стадий от лечението.

Социални изследвания. Член на екипа следва да се опита да установи наличие­то на проблеми в родителските или другите семейни взаимоотношения, които биха могли да преизвикат или изострят анорексията. Трябва да се проучат въз­можностите за семейна терапия или подкрепа за родителите.

Лечение на анорексия

Лечението цели най-напред възстановяване на нормалното телесно тегло, а след това подпомагане на пациентката в нейното съзряване и поемане на самостоя­телност, отговаряща на възрастта й.

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО

Амбулаторното лечение може да бъде достатъчно. Понякога отделянето на пациенткатa от родителите й, напр. преместване в друг дом или в общежитие, може да помогне да се избегне хоспитализация.

В някои случаи стационарно лечение е необходимо още от самото начало, ако телесното тегло е много ниско и са налице тежки вторични соматични разстройствa. В редки случаи отслабването е екстремно и пациентката отказва хоспитали­зация. Тогава трябва да се помисли по съответния член от Закона за психичното эдраве.

Възстановяване на телесното тегло в болницата може да се постигне по раз-

лични начини, но най-простият включва З съставки:

1. Постелен режим.

2.  Надзор по времe на хранене и поне 1/2 h след това.

З. Контролирана диета, чрез която се избягва ексцесивно увеличаване на телес­ното тегло. Целта е да се наддава с по 1,5-2 kg на седмица.

Медикаментозното лечение понякога помага. Хлорпромазиньт намалява трe­важността и стимулира апетита, но в редки случаи може да предизвика епилеп­тични пrипадъци. Антидепресанти се използват, ако има данни за съпътстваща депресивно разстройство, каквото понякога се среща при по-възрастни пациенти. Корекцията на хипокалиемията е спешна, ако повръщането е изразен симптом, както и лечението на тежката дехидратация в случаите на злоупотреба с диуре­тици,

Поведенческа терапия може да се използва като допълнително средство за въз­становяване на телесното тегло. Уговаря се целево тегло и недостигащите до не­го kg се rазделят на отделни етапи с точно определено възнаграждение за дости­гането на всеки от тях. Спечелването на тези възнаграждения трябва съвсем стриктно да следва увеличаването на телесното тегло. Първоначално пациентка­та спазва постелен режим и е лишена от свиждания, а привилегии като тези да облича собствени дрехи, да излиза и па посещава дома си се разрешават само при увеличаване на теглото. Наддаването не бива да е бързо, тъй като това бидовело до ранно изписване и нова загуба на тегло.                          .

Психотерапия. От съществено значение е още от първото интервю да се уста­новят взаимоотношения на доверие с пациентката. Обикновено тя отива на пър­вия преглед с намерение да открие, дали лекарят ще застане на страната на роди­телите и желанието им да напълнее, или ще подкрепи нейния стремеж да остане слаба. Необходимо е от самото начало лекарят да заяви ясно, че увеличаването на телесното тегло е задължително за пълното оздравяване, но че той разбира cтраховете си  и от напълняване.

2. СЪЗРЯВАНЕ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ АНОРЕКСИЯ

Лечението в по-далечна перспектива се състои главно в психотерапия за пациент­ката и/или нейното семейство. След  установяване на отношения на доверие пси­хотерапията има за цел да насъrчи пациентката към обсъждане на онези силни вътрешни преживявания, които по-рано тя не е била способна да изрази и които са довели до анорексията.

Протичане и прогноза при анорексия

Обикновено разстройството пrодължава най-малко 2 г. Увеличаването на тегло­то като първи етап на лечението е обикновено задоволително в повечето случаи. Това се постига и поддържа при около  60 процента  от пациентките и менструалният ци­къл се възстановява в подобен процент от тях. Навиците на хранене могат да се сметнат за нормализирани само при 40-500/0 от пациентките и някои от тях по­-късно се появяват със затлъстяване. Психични заболявания настъпват при около I/З от болните, като най-често те са депресивни, но могат да се развият и нат­рапливи, тревожни или фобийни разстройства.Около 15% от случаите хронифицират, т.е. продължават над 5 г. и шансовете за оздравяване в тези случаи са малки. Състоянието е съпроводено с леталитет до 10%, като смъртта настъпва поради кахексия или суицидност.

Индикатори за добра прогноза са: начало на заболяването много скоро след пубертета, кратка продължителност на разстройството с бързо повлияване от лечението и задоволителни семейни взаимоотношения. Индикатори за лоша прогноза са: повръщания, злоупотреба с пургативи и булимични епизоди с екстремна загуба на телесно тегло и развитие на хронично заболяване.

Какво представлява маниино депресивната психоза или биполярно разстройство, известно още като циклофрения?

При това заболяване болните обикновено имат депресивни епизоди, често психотични по интензивност, но отвреме навреме развиват и епизоди на психотична възбуда, тежките степени на които се наричат мания, а по-леките - хипомания.  

Епидемиология  на биполярното разстройство

Пожизненият болестен риск за биполярната психоза е приблизително 1 % при годишна заболеваемост около 10 на 100 000 за мъжете и 15 на 100 000 за жените, което означава, че в един стандартен район от 250 000 жители ще има около З0 новозаболели годишно.

Неврохимия на манията

 Съгласно моноаминната теория за афективните разстройства, биологичните нарушения при манията са противоположни на тези при депресията - докато при депресията активността на централните моноаминергични невронни системи е снижена, при манията тя е повишена. Тази хипотеза е основана частично на клиничните наблюдения за полярната противоположност на манийния и депресивния синдром и частично на свойството на лекарствени препарати, които повишават нивата на норадреналина и/или 5-хидрокситриптамина, да индуцират манийни симптоми. Към тези препарати се отнасят L-DOPA. амфетамините. инхибиторите на моноаминооксидазата и трицикличните антидепресанти. Допаминът също е замесен в неврохимичните разстройства при мания, тъй като невролептиците, които са мощни допамин-рецепторни антагонисти, са най-ефективните антиманийни средства. Резултатите от биохимични изследвания при манийни пациенти са противоречиви. Според някои от тях е повишена централната обмяна на норадреналина (с усилена екскреция в урината на 3-метокси-4-хидроксифенилгликол - MHPG). При други проучвания подобни промени не са намерени.

Симптоми на манията

Основни симптоми на манията са повишеното настроение, повишената двигателна активност и мегаломанните идеи. Повишеното настроение варира от еуфория до ликуване и при тези пациенти може да се наблюдава заразителна веселост. Други пациенти не изглеждат така щастливи. Някои са по-скоро раздразнителни, отколкото еуфорични, и раздразнителността лесно преминава в гняв. Както при депресията, така и тук също може да има дневни колебания в настроението с кратки епизоди на потиснато настроение между епизодите на приповдигнатост. Повишеното настроение е част от беззадръжността, която засяга социалното, ceксуалното и финансовото  поведение на пациента. Той или тя може да прави напр. нетактични и груби изказвания в социални ситуации, неуместни сексуални предложения на непознати с пренебрегване на мерките за предпазване от забременяване и да пилее пари за скъпи, но ненужни вещи. Повишената активност обхваща двигателното поведение, речта и апетита, а нуждата от сън е намалена. При по­леките степени на повишена активност пациентът може наистина да успява да върши много дейности, но поради неуморната им смяна, той най-често създава около себе си хаос. Мисленето е ускорено, а речта - бърза. Понякога мислите са толкова ускорени, че изпреварват възможността за тяхното изказване, при което се създава впечатление за разкъсаност. Чести са скачането от тема на тема, играта на думи, понякога римуването или употребата на асоциации по съзвучие. В края на краищата речта може да стане напълно неразбираема.

Апетитът е повишен, а храненето без мярка и маниери. В крайни случаи пациентът е прекалено възбуден, за да може изобщо да се храни или спи.

Впускайки се в опити за осъществяване на все по-грандиозни мисловни построения, пациентите често напускат добрата си работа и постоянния сексуален партньор. Уверени са, че имат някаква специална мисия, че са извънредно боrати, че носят специални послания за околните. Тези налудоподобни идеи са в съответствие с настроението. Ако преобладават раздразнителност и мнителност, те могат да са персекуторни, а при еуфория - експанзивни и мегаломанни. Могат да се наблюдават и симптоми от първи ранг на К. Schneider, вкл. налудности за отношение и въздействие. Могат да се появят и халюцинации, също в съответствие с доминиращото настроение; халюцинаторните гласове дават съвети или говорят на пациента за неговите особени възможности, а евентуалните зрителни образи са с екстазна или религиозна характеристика. Тези симптоми са краткотрайни ­най-често с продължителност от часове, рядко дни. Силно впечатление прави калейдоскопът от психотични изживявания, които варират в зависимост от разстройството на настроението. Самокритичността почти винаги е снижена с отхвърляне на необходимостта от лечение. Разбира се, другите хора, с които пациентът е влязъл в контакт, рядко изпитват съмнения в това отношение.

Диагноза на манията

Мания се диагностицира при поне едноседмичен период на приповдигнато или

раздразнително настроение и най-малко три от следващите седем симптома:

1.   Повишена двигателна активност и неспокойствие.

2.    Речев напор.

3.    Субективно ускорен мисловен поток.

4.    Повишена самооценка или грандиозни идеи.

5.    Намалена потребност от сън.

6.    Абнормна отвлекаемост.

7.    Беззадръжно поведение

Диференциална диагноза на манията

СИМПТОМАТИЧНА МАНИЯ

Манийният синдром не винаги говори за биполярна психоза, тъй като може да се предизвика от медикаменти, напр. симпатикомиметици, стероиди, изониазид или L-DOPA; да се срещне при метаболитни нарушения, като бъбречна недостатъчност или тиреотоксикоза; или да последва мозъчни заболявания, като енцефалит или мозъчни тумори.

ШИЗОФРЕНИЯ

Разграничаването може да бъде много трудно, тъй като манийни симптоми могат да се появят в хода на едно шизофренно заболяване. Ако привидно шизофренни симптоми възникват само по време на приповдигнато настроение и двигателна възбуда, пациентът би следвало да се диагностицира като маниен.

ЦИКЛОИДНИ ПСИХОЗИ И ШИЗОАФЕКТИВНА ПСИХОЗА

Това са психози, при които се срещат психотични симптоми от различен тип. Последват се от пълно възстановяване между болестните епизоди и могат да се разглеждат като варианти на манийно-депресивната психоза.

ЦИКЛОТИМНА ЛИЧНОСТ

Това е вариант на нормална личност, при който се отбелязват колебания в тонуса и съотнасянето към околния свят, приличащи на фрустни форми на биполярното разстройство. Посочените по-горе диагностични критерии подпомагат диференциалната диагноза.

Етиология на биполярното разстройство

ГЕНЕТИЧНИ ФАКТОРИ

Фамилни проучвания и изследвания върху близнаци показват, че биполярното

разстройство е етиологично различно от повечето случаи на униполярна депресия. При биполярното разстройство генотипът понякога може да се прояви в униполярно заболяване, а в други случаи - в циклотимна личност. Значението на генетичните фактори тук не подлежи на съмнение, но специфичен начин на унаследяване не е установен. Генетичната предразположеност е много по-силна в случаите с ранно начало на заболяването.

ЛИЧНОСТ

Хората с циклотимни или депресивни личностови черти са с по-голям риск за биполярно разстройство.

МЕДИКАМЕНТИ  ПРИ БИПОЛЯРНОТО РАЗСТРОЙСТВО

Някои пациенти развиват единствен маниен епизод по време на лечение на депресивен епизод с антидепресанти. Има хора, които понасят високи дози амфетамини, без да развият психотично разстройство, докато други развиват маниен синдром при относително ниски дози. И в двата случая, вероятно, се срещаме с взаимодействие на генетични фактори и фактори на средата, които отключват разстройството.

СТРЕСОГЕННИ ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ

Първите манийни епизоди често възникват след същите видове стресогенни житейски събития, които предшестват и депресивните разстройства. И тук стресогенното събитие е вероятно провокиращ епизода фактор, отговорен за появата му в дадения момент от времето.

Лечение на манията

НЕВРОЛЕПТИЦИ

Халоперидолът и хлорпромазинът са средства на избор при овладяването на възбудни и халюцинаторни синдроми.

ЛИТИЕВ КАРБОНАТ

Литият се използва както за разреждане на пристъпите, така и за смекчаване на интензитета им. Той има известна стойност и при лечението на манията, но не е първото средство на избор.

ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНА ТЕРАПИЯ

Обикновено не е наложителна; може да помогне в случаите на резистентност към медикаментозната терапия.

ХОСПИТАЛИЗАUИЯ

Често е наложителна, тъй като овладяването на манията без специализирани гри­жи е трудно. Освен това не тrябва да се забrапя, че по врeмe на манията е повишен рискът от rазвитие на депrесия. След като повечето възбудни симптоми са се повлияли от медикацията, докато пациентът е все още активен и без задръжки, могат да се наблюдават кrаткотрайни епизоди на потиснатост.

Профилактика на рекурентните разстройства

Литиева профилактика се прилага както пrи биполярните манийно-депресипните разстройства, така и при рекурентните униполарни психотични депресии.

Карбамазепин също може да се опитаа, особено при бързо циклиращите разстройства.

Протичане и прогноза при биполярното разстройство

Естествената история на биполярните заболявания включва тенденция за зачестяване на епизодите и увеличаване на продължителността им. Литиевите соли са с голямо влияние върху протичането на разстройството, като намаляват интензивността и честотата на фазите. Има обаче пациенти, които без приложението на литиеви соли се възстановяват напълно след маниен или депресивен епизод и никога не развиват рецидив. Поrади това литият трябва да се обсъжда само в случаите, при които вече е установено рекурентно протичане.

Какво можем да кажем за депресивните симптоми?

Депресия се откриват в около 10-16 % от мъжете и в около 20-24% от жените при епидемиологични анкети сред населението. Xoрaтa с депресивни заболявания, т.е. тези с повече от критичния брой депресивни симптоми, са между 2,6 и 4% сред мъжете и 7-8% сред жените според изследвания в Лондон, Канбера и САЩ. Заболеваемостта не е известна, но вероятно тя е над 1/2 от моментната болестност.

Болестността от депресивни разстройства е много по-висока сред хората, търсещи медицинска помощ. Депресивните разстройства са най-честата диагноза в едно пrоучване върху нововъзникващите заболявания в общата медицинска практика. Споrед това проучване депресивните заболявания са 12% от всички новорегистрирани заболявания, независимо от естеството им, и около 45 процента  от всички психични разстройства. Важно е да се подчеrтае, че повечето от тези пациенти са потърсили консултация с лекар заради соматични симптоми, свързани с депресита, или заради соматично заболяване, съпровождащо депресията.

Неврохимия на депресията

Съгласно моноаминната теория за афективните разстройства депресивните забопявания се дължат на функционални нарушения в централните норадреналин и/или 5-хидрокситриптамин, съдържащи неврони.

Тази теория е основана на действието на медикаменти: резерпинът, който изчерпва централните моноаминни депа, причинява депресия, докато препарати, повишаващи централните моноаминни нива било в пресинаптичните депа (моноаминооксидазните инхибитори), било в синаптичния процеп (трицикличните антидепресанти), облекчават депресивните симптоми. Една по-нова версия на тази теория акцентира върху промените в постсинаптичните рецептори, предизвикани от продължителната медикация с антидепресанти: лечението с антидепресанти, независимо от вида им (трициклични и атипични, инхибитори на моноаминооксидазата), както и електроконвулсивната теrапия, води до намалена сензитивност (Низходяща регулация) на  бета-адренорецепторнте.

Правени са опити да се изяснят промените в централните норадренергични и/или 5-серотониергични функции при депресивните пациенти. Показано е, че при някои от тях е намалена централната обмяна на норадреналина, за което говори намалената екскреция в урината на норадреналиновия метаболит 3-метокси-4-хидроксифенилгликол (МHPG), докато при други пациенти е намалено нивото на 5-хидроксииндолоцетната киселина (5-HIAA) в ликвора, което вероятно отразява намалена централна обмяна на серотонина.Освен това е показано, че при някои пациенти централните адренорецептори, участващи в невроендокринната регулация, са с намалена сензитивност. По този начин депресията се свързва с:

1)    Високо, трайно повишено кортизолово ниво и/или намалена ефективност на ,ексаметазона в потискането на кортизоловата секреция (дексаметазонов супресивен тест) и/или

2)    Намалена ефективност на клонидина (алфа 2 адренорецепторен стимулатор) в усилването на продукцията на растежен хормон.Има съобщения за намалена концентрация на 5-хидрокситриптамин в мозъка при самоубийства, където се подозира депресивно заболяване. При депресивни пациенти се установява намален захват на 5-хидрокситриптамин в тромбоцитите, разглеждани като неврохимичен аналог на 5-хидрокситриптаминергичните нервни окончания.

Класификация на депресивните симптоми 

Те ще бъдат описани в 4 рубрики: емоционални промени, когнитивни промени, мотивационни промени и невро-вегетативни симптоми. Възможно е да са налице и симптоми на тревожност, безпокойство и ажитация.

ЕМОЦИОНАЛНИ ПРОМЕНИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

В ранните стадии на депресивното заболяване пациентът забелязва, че вече не изпитва удоволствие от живота. Тази анхедония може да предшества изживяването на тъга и нещастие. Чувството за хумор често се губи - пациентът разпознава шегата, но не я намира за смешна. Постепенно настроението се понижава до печал и мъка, а съдържанието на мислите съответства на настроението. Миналото предлага само спомени за неуспехи и погрешни решения, а от настоящето се възприемат само мрачните страни, бъдещето е заплашително и безнадеждно. Тази мъка често се придружава от изблици на плач, а някои споделят, че искат да заплачат, но не могат. Пациентът може да чувства, че не си струва да се живее и започва да обмисля начини за самоубийство. Чувството на привързаност към близките често е редуцирано, а религиозната вяра може да е загубена.

КОГНИТИВНИ ПРОМЕНИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

Те включват усещането за неприязън към себе си с преувеличена оценка за тежестите на ежедневието. Променената оценка за себе си и самообвиненията могат да се разкрият, ако пациентът бъде запитан, как съпоставя себе си с околните и дали се упреква, че е такъв, какъвто е. Депресивните жени могат да се оплакват, че са грозни или че тялото им е отблъскващо. Срещат се идеи за отношение, при които пациентът смята, че околните го гледат критично или отправят по негов адрес пренебрежителни забележки. Религиозните пациенти смятат, че са порочни или грешни. Поради неувереност или субективно затруднение в мисленето става трудно да се вземат решения. При тежките форми на депресия се появяват идеите за виновност и обезценяване. При наличие на такива симптоми суицидните мисли са особено сериозни. Нихилистичните идеи се отнасят до безпаричие, до липса на чувства, до твърдения, че вече са умрели или че светът не съществува.

МОТИВАЦИОННИ ПРОМЕНИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

Понижена енергия, умора, апатия и неспособност за концентрация са вторични спрямо потиснатото настроение и са особено чести при депресивните състояния след инфекциозни заболявания, като инфекциозна мононуклеоза, вирусен хепатит, грип или бруцелоза. Депресивните пациенти са склонни да отбягват отговорност и трудни задачи, защото тяхната обичайна работа им изглежда отегчителна и безсмислена или защото им липсва увереността, че могат да взимат правилни решения. Намалената работоспособност често усилва себеупреците и изживяванията за безполезност. Заради предпочитанието да бъдат водени от другите и да не поемат отговорност за такива пациенти често се казва, че сa зависими.

НЕВРО-ВЕГЕТАТИВНИ СИМПТОМИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ 

Включват нарушения на апетита, теглото, съня, либидото, енергетичното ниво и позата.

Депресивното настроение повлиява начина, по който пациентът говори, ходи и седи. При леките депресивни заболявания повишеният апетит и наддаването на тегло са почти толкова чести, колкото и безапетитието и загубата на тегло, но последните преобладават при тежките депресии. Сексуалните интереси и функции отслабват. Пациентите заспиват трудно, а сънят е повърхностен и невъзстановителен. Емоционалната енергия вече не е насочена навън, към света на xopaта и събитията, а пациентът потъва в нещастна самовглъбеност със собствения дискомфорт. Оплакванията от главоболие, болки в кръста или някаква друга локална болка понякога така привличат вниманието на лекаря, че депресивният синдром, част от който са тези симптоми, може да остане неразпознат. При тежки депресии пациентът съобщава за ранно сутрешно събуждане и дневни колебания в настроението, което е най-лошо сутрин.

Диагноза на депресивните заболявания

Както и при тревожните състояния, разграничителната линия между нормата и депресията е условна. Един широко използван критерий за диагноза изисква депресивното настроение да е изразено и относително постоянно, и най-малко четири от следващите осем симптома да се били налице ежедневно през последните две седмици:

1.   Намален или повишен апетит със загуба, съответно с наддаване на тегло.

2.   Безсъние или хиперсомния.

3.   Ажитация или психомоторна забавеност.

4.   Загуба на интереси или удоволствие от обичайните дейности.

5.   Загуба на енергия или безсилие.

6. Изживявания за безполезност, вина и самообвинения.

8.   Нарушена концентрация, забавено мислене, нерешителност.

9.   Суицидни мисли или суициден опит.

Диагноза нa психотичната депресия

Също наричана афективна психоза или меланхолия; ендогенна депресия се използва често за обозначаване на подобни депресии, но терминът е заблуждаващ.

Това е тежка форма на депресивно заболяване с непроменливо потиснато настроение при всякаква обстановка, обикновено с ранно сутрешно събуждане и дневни колебания в настроението, с безапетитие и значителна загуба на телесно тегло, с психомоторна забавеност до степен на депресивен ступор или със значителна психомоторна ажитация. Срещат са депресивни налудности за порочност или обезцененост; последните могат да приемат различна форма - че е обеднял, че има болест, или че вече е умрял. При психотичната депресия може и да няма отключващ фактор, а преморбидната личност често е стабилна.

Диференциална диагноза на депресия

СИМПТОМАТИЧНА ДЕПРЕСИЯ

Вторични депресии се наблюдават при системни заболявания или при злоупотреба с токсични субстанции, напр. алкохол. Срещат се и при ендокринни заболявания, като микседем, тиреотоксикоза, при синдрома на Cushing; при инфекциозни заболявания, като инфекциозна мононуклеоза, вирусен хепатит, бруцелоза и грип; при неоплазми, напр. карциномите на панкреаса и бронхите.

ОСТРИ И ХРОНИЧНИ СИНДРОМИ

При органични мозъчни увреди от различен тип могат да се наблюдават вторични депресии.

ТРАУР

Потиснато настроение, плач и нарушен сън се срещат в над 50% при скръб по починал близък, но без понижена самооценка. Чувство за вина към починалия се среща в около 1/3 от случаите.

ШИЗОФРЕНИЯ

При шизофренно болни могат да се срещнат изразени депресивни симптоми, персистиращи неафективни налудности или халюцинации, а дори и халюцинации с депресивно съдържание, ако са непрекъснати, подсказват шизофрения.

Етиология

ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

Макар че съществува тенденция за фамилност, повечето изследвания на близнаци не показват генетичен компонент при непсихотичните депресии. Установена е, че родствениците от първа степен на депресивни пациенти са емоцинално по-стабилни не само от заболелите от депресия, но и по-стабилни от средното за общата популация. Развиващите депресивно заболяване са с по-висока невротичност, склонни са към понижена самооценка и по-често са интровертирани и обсесивни личности.

Макар и не съвсем категорично, много проучвания показват, че ранните загуби, по-специално смърт на майката или ранна раздяла с нея, водят до по-висока ранимост при по-късни преживявания на загуба.

За психотичните депресии има убедителни данни, както от изследвания на близнаци, така и от изследвания при осиновени, че съществува несъмнен генетичен елемент, но специфичният начин на наследяване не е установен. При униполарните депресии болестният риск за роднините на болния варира в зависимост от възрастта при началото на депресията и от силата на отключващите фактори.

ПРОВОКИРАЩИ ФАКТОРИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

Събития, свързани със загуба, соматични заболявания и стресогенни социални обстоятелства благоприятстват проявата на депресивните феномени.

Събитията, свързани със загуба, могат да бъдат смърт на близък, заплаха от предстояща загуба, напр. фатално заболяване у близък, прекъсване на интимна връзка, или липса на очаквано повишение в службата. Тези обстоятелства е доста вероятно да отключат депресия, особено при хора с ниска себеоценка, при липса на интимен довереник или при наличие на предшестващ конфликт, който се изостря от стресогенно събитие. Загубите могат да предшестват появата на депресивния епизод с до 1 година.

Соматично заболяване често участва в генезата на депресивните разстройства, които се откриват в общата медицинска практика. Преди заболяването пациентът може да е бил леко дисфоричен, но с появата му депресивните симптоми се изострят значително. Отдавна е известна връзката между депресията и инфекциозни заболявания като вирусен хепатит, грип и инфекциозна мононуклеоза, но трябва да се има предвид, че и други инфекции като HERPES ZOSTER и уроинфекциите често допринасят за развитието на депресивни разстройства.

Показано е, че хора с понижена самооценка са с по-висок риск за развитие на депресивни заболявания след инфекциозни епизоди.

Стресогенните социални обстоятелства - третата група от фактори - са необятни в своите прояви. Пациентите могат да са с крайно ограничени възможности за социална подкрепа или са загубили и малката поддръжка, с която са разполагали. Неудовлетворителни условия на живот, хронични заболявания у близките и лоши междуличностови отношения са доминантни теми при много пациенти.

Лечение на депресия

Има много доказателства, че лечението с антидепресанти скъсява продължителността на депресивното заболяване. При това, колкото по-тежка е една депресия, толкова по-вероятно е да се повлияе добре от антидепресанти. При пациентите с  по-леки форми на депресия спонтанните ремисии са чести и на тях може да се помогне както с неспецифични аспекти на терапията, така и с антидепресанти. Разбира се, за да може да възстанови нормалната си адаптация, пациентът трябва да остане жив, поради което първо ще разгледаме суицидните заплахи.

СУИЦИДНИ ЗАПЛАХИ ПРИ ДЕПРЕСИЯ

Трябва да се определи доколко пациентът е обзет от суицидни мисли  и дали вече е предприел някакви конкретни стъпки в това отношение. Решил ли е пациентът дали, кога и как ще се самоубие? Като сериозни трябва да се оценяват плановете, при които са избрани болезнени -начини, като напр. обесване или поглъщане на дезинфекционна течност, или такива, за които е вероятно да се окажат успешни, напр. скачане от висока сграда. Трябва да се осведомим, сдобил ли се е пациентът със специални материали; ако е замислил самоотравяне, вземал ли е в ръце флакона с таблетки, изсипвал ли ги е, за да се загледа в тях? Ако такива случаи вече е имало, то какво е попречило на пациента да осъществи плана си? Ако му се позволи да се прибере в дома си, трябва добре да се прецени обкръжението, в което попада, и дали има близък, на когото се доверява. Ще бъде ли под надзора на други хора? Има ли минала анамнеза за самонаранявания или самоотравяния? Готов ли е да даде дума, че няма да посегне на себе си до следвашия контролен преглед?

Няма данни, че задаването на открити въпроси за евентуално самоубийство повишава вероятността за суициден опит. Точно обратното - много пациенти съобщават за облекчение на чувството на тревожност и вина след едно подобно обсъждане. Практически е невъзможно всички хора със суицидни мисли да бъдат консултиран и от психиатър, но винаги има смисъл да бъдат консултиран и пациентите, за които имаме съмнения или за които се преценява, че рискът от суицид е реален. Поради високия суициден риск и субективния дистрес пациентите с психотични депресии следва да се насочват за лечение към специалист.

СПЕЦИФИЧНО ФАРМАКОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯ

Ако се вземе решението за лечение с антидепресанти, важно е да се отбележи, че следването на предписаното лечение от пациента ще е много по-сигурно, ако лекарят разясни възможните странични ефекти, прогнозира вероятната продължителност на лечението и обясни, че препаратът не предизвиква зависимост и спирането на медикамента ще е лесно, когато дойде времето за това. Ще даде ли пациентът дума, че няма да направи опит за самоотравяне с медикамента? Безотговорно е на пациенти, които е вероятно да направят това, да се предпишат трициклични антидепресанти, защото те са кардиотоксични при свръхдозиране. Обсъдете въпроса за контролиране на лекарствения прием от съпруга (съпругата) или родителите и помнете, че тетрацикличните антидепресанти са много по-малко токсични, а по ефективност съвсем малко отстъпват на трицикличните. Ако е налице действителен риск за живота, би трябвало пациентът да се хоспитализира.

СПЕЦИФИЧНО ПСИХОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯ

При депресивните заболявания обикновено се разкрива разбираема връзка с житейската ситуация на пациента и с начина, по който той осъществява междулиностови отношения. Вместо безкрайно да се обсъждат симптомите, дайте възможност на пациента да ви разкаже за тези проблеми. Повечето депресивни заболявания отзвучават благодарение на комбинацията от антидепресанти и доброта. Ако в такъв разговор се разкрият проблеми, с които не можете да се справите, потърсете консултация с психиатър.

Когнитивната терапия при депресиите се практикува от някои клинични психолози и е полезна при пациенти, чието депресивно заболяване не се е повлияло от антидепресанти, но при които липсва суициден риск, както и при случаите, когато разстройството е рекурентно и съпроводено с депресивни себеотносни идеи. За когнитивната терапия се твърди, че намалява честотата на рецидивите.

ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯ

То е средството на избор при психотичната депресия, тъй като подобрение се постига много бързо. Тежката депресия е изключително мъчително преживяване за пациента и всяко средство, което я скъсява, трябва да се смята за голяма придобивка.

НЕСПЕЦИФИЧНИ АСПЕКТИ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ДЕПРЕСИЯ

При изследвания върху антидепресантите в амбулаторни условия много пациенти се подобряват при прием на плацебо. Наивно е да се предположи, че всички тези пациенти биха се подобрили без лечение, въпреки че при някои от тях  това е възможно. Увереността на лекаря, че може да помогне на своя пациент, основана било на собствените му лични качества, било на вярата му в свойствата на медикамента, дава надежда, а с това и очакването, че подобрение ще настъпи. Чрез предложението за нееднократни контролни прегледи лекарят всъщност предлага да насочва връщането на пациента към ефективно социално функциониране и му дава увереност, че има силен съюзник, така че начинът за излизане от безнадежността и безпомощността става по-ясен. Властта на лекаря да отбремени пациента от социални и професионални задължения позволява на пациента почивка без преживяване за провал и ако се възстанови сънят, често настъпва съществено подобрение в самочувствието на пациента.

Протичане и прогноза на депресия

В условията на общата медицинска практика изходът от депресивните разстройства може да има множество варианти. Въпреки че много от пациентите оздравяват за около 4-6 седмици, в около 1/3 от случаите заболяването приема протрахиран ход. Заболяванията след тежка загуба при стабилна преморбидна личност са с добра прогноза, докато свързаните с хронични неблагоприятни социални и междуличностови обстоятелства са с по-лош изход. Депресивните заболявания у абнормни личности, по-специално описваните като манипулативни, нестабилни или силно зависими, са също с по-лоша прогноза, с враждебно-депресивни избухвания, съпроводени от поведение на драматичност и импулсивни суицидни опити. 

Депресивните психози се повлияват добре от медикаментозно лечение, но са с висока вероятност за рецидивиране. В случаите, когато всички рецидиви са от един и същ тип, се мисли за вариант на манийно-депресивната психоза, който понякога се нарича униполарна психоза.

Дихателни алергии

Страдате ли от сърбеж и сълзене на очите или запушен нос и хрема през един и същ сезон всяка година? Случва ли се да кихате често, когато сте близо до животни или в службата? Ако сте отговорили с "да" на някой от тези въпроси, може би сте един на милионите хора с алергия.

Алергични и имунни реакции

Алергията е свръхреакция на имунната система към иначе безвредно вещество като цветен прашец или пърхота на домашен любимец. Контактът с тази субстанция, на­речена алерген, предизвиква производството на антитела имуноглобулин Е (lgE). IgE кара имунните клетки в лигавицата на очите и дихателните пътища да отделят възпа­лителни вещества, включително хистамин.

Когато тези химикaли се освобождават, те пораждат познатите симптоми на алер­гия - сърбеж, зачервяване и подуване на очите, запушен или течащ нос, често кихане и кашлица, обрив и или пъпки по кожата. Тази алергична реакция причянява или вло­шава някои форми на астма.

Различни вещества навън и на закрито могат да предизвикат алергични реакции.

Най-честите алергени се вдишват:

· Цветен прашец (полен). Пролетта, лятото и есента са сезоните на цветния прашец в повечето климатични условия, което означава контакт с носения по въздуха пра­шец от дървета, треви и плевели .

· Прахови акари. Домашният прах приютява много алергени, включително цветен прашец и плесени. Но основният тригер за алергия е носеният по въздуха прашец от дървета, треви и плевели. Домашният прах може да доведе до целогодишни алер­гични симптоми.

· Пърхот от домашни животни. Кучетата и особено котките често предизвикват алергични реакции. Пърхотът на животното (люспички), слюнката, урината, а по­някога и космите са главните виновници.

· Плесени. Много хора са чувствителни към спорити на плесените във въздуха. Външ­ните плесени произвеждат спори най-вече през лятото и началото на есента в север­ните страни и целогодишно в субтропически и тропически климат. Вътрешни форми хвърлят спори през цялата година.

Откриване на причините за алергии

Не е ясно защо някои хора са чувствителни към алергените. Но лекарите знаят, че тен­денцията към развиване на е наследствена. Въпреки това не е задължително вие и вашите роднини да сте чувствителни към едни и същи алергени. Ако симптомите са леки, свободно продаваните лекарства за алергия могат да ви бъдат достатъчни. Но ако симптомите са устойчиви и мъчителни, консултирайте се с лекар. За да диагно­стицира алергията точно, вашият лекар трябва да се запознае с вашите:

·Симптоми

·Последни здравословни проблеми

·Минали и настоящи условия на живот

·Работна среда

·Евентуален контакт с алергени

·Фамилна анамнеза

·Диета, начин на живот и навици за отдих

Следващите стъпки обикновено са физически преглед и кожни тестове. При кож­ния тест кожата се третира с малки, разредени капки от предполагаемите алергени. После върху капчиците се правят малки убождания. Ако вашата реакция към даден алерген е положителна, в рамките на 20 минути се появява кожна реакция като ухап­ване от комар или лека уртика. Но положителният резултат от кожния тест означава единствено, че може да сте алергични към дадено вещество.

Разлика между настинка и алергия

Много хора бъркат алергията с настинка. При настинка симптомите обикновено изчезват за няколко дни. При алергиите обаче, симптомите могат да се появяват при определени условия или да изглеждат безкрайни.

Алергичния ринит е често срещана алергия. Симптомите често се появяват по време на поленовия сезон - пролетта, лятото или есента. Признаците и симптомите включват:

·Запушен нос или хрема

·Сърбеж в очите, носа, гърлото или небцето

Най-добрият подход за управление на алергии е да знаете и да избягвате тригерите.

Цветен прашец (полен)

· Вземайте душ и се преобличайте веднага щом се приберете у дома след излизане на открито. Използвайте климатик с добър филтър. Сменяйте филтрите всеки месец.

·Носете маска срещу цветен прашец, когато излизате.

·Правете си ваканция и заминавайте за място с различен климат в разгара на поле­новия сезон.

Прах и плесен

Ограничете контакта с тях като почиствате дома си най-малко веднъж седмично.

·Носете маска по време на почистване или възложете почистването на някой друг.

·Покрийте матраците и възглавниците с прахоустойчиви или противоалергенни ка­лъфи.

·Помислете за подмяна на меката мебел с такава от естествена или изкуствена кожа и подменете килимите с дървена настилка, ламинат или теракот (особено в спалнята).

·Поддържайте влажност в закрити помещения между 30 и 50%. Поставете абсорбатор в кухнята и вентилатор в банята, както и изсушител в мазето.

·Помислете за инсталиране на високоефективен въздушен филтър за частици  в отоплителната система.

·Почиствайте овлажнителите и изсушителите често, за да избегнете появата на му­хъл и развитието на бактерии.

Домашни любимци

· Избягвайте домaшните любимци с козина или пера. Ако все пак решите да отглеждате пухкав домашен любимец, не го пускайте в спалнята, а го отглеждайте в онези части на дома, които се почистват лесно. Дръжте животното навън по-дълго.

Обсъдете предлаганите медикаменти с вашия лекар. Антихистамините се използват за контролиране на кихане, хрема и сърбеж в очите или гърлото. Внимание: Някои прерапати предизвикват сънливост.

Деконгестантите могат да намалят запушването и да ви позволят да дишате по-лесно.

Деконгестантът може да предизвика сърцебиене или повишаване на кръвното налягане.

Предлагат се назални спрейове, продавани свободно и по лекарско предписание:

· Кортикостероиди. Изписвани по лекарско предписание, те облекчават конгестията, когато се използват ежедневно, но може да отнеме най-малко една седмица, докато достигнат пълна ефективност.

·Натриев хромогликат. Спрей за нос, който се продава без лекарска рецепта и може да предотврати кихането, сърбежа и хремата, причинени от умерени алергии.

·Фuзиологичен разтвор. Свободно продаваните назални спрейове с разтвор солена вода облекчават лекото запушване и помагат за разреждане на секрета.

·Деконгестанти. Не са предназначени за облекчаване на хронични алергични симп­томи. Избягвайте ги или ги използват пестеливо за не повече от два-три дни.

Противоалергичните инжекции (имунотерапия) се ползват чрез инжектиране на малки количества алергени, за да се намали чувствителността на имунната система към алергените, обикновено през три до пет години

Какво представляват алергиите

Алергиите представляват преувеличена реакция на имунната сис­тема спрямо определени чужди субстанции, с които влизаме в контакт. Тези вещества се наричат алергени. В групата на алергените влизат прашните власинки, различни храни, плесени, пърхотът на някои до­машни любимци и цветният прашец. Хората, податливи на алергии, се наричат алергични или атопични.

Имунната система е идеално работещ защитен механизъм, с който тялото се противопоставя на чужди нашественици, най-вече на инфек­циите, които се наричат антигени. Целта й е да мобилизира силите си в мястото на инвазията и да унищожи нашественика. Един от начините, по които го прави, е като създава протеини, наречени антитела, чия­то специфична функция е да се борят срещу определени антигени. Тези антитела се закрепват на повърхността на чуждото тяло и така улесня­ват другите имунни клетки, които идват да го унищожат. Алергичният човек обаче развива определен вид антитела към обичайно безобидни чужди субстанции. Той произвежда свръх количество от тези антитела, което води до свръх-производство на хистамин и други вещества. Те на свой ред, предизвикват възпаление и типичните алергични симптоми. Това е механизмът, по който имунната система предизвиква алергична реакция, когато е стимулирана от някой алерген.

Алергичните хора трябва внимателно да следят с какво се хранят, защото може да се окаже, че имат алергия към определени храни. Някои хора са алергични към месото. Червените и жълтите багрилни вещества са едни от най-преобладаващите алергени, които се срещат дори в хра­ната. Хранителните консерванти също могат да причинят алергии.

Някои хора са алергични към аспирина, но от друга страна, малките дози аспирин могат да се преборят с алергиите.

Най-добрият начин да предотвратим възникването на алергии при децата е да им позволим да си играят на земята. Оставете ги да при­викнат към околната среда, защото един от начините, по които хората развиват алергии, е като се преместят в напълно различна среда, с която тялото не е свикнало.  

Алергиите се срещат по-често при хората с високи нива на кандида

в тялото.

Алергичните реакции могат да бъдат много опасни. Някои хора из-

падат в анафилактичен шок, при който, наред с другите симптоми, гър­лото се подува и блокира дихателните пътища. Тогава човекът трябва да получи медицинска помощ.

Добавки

·    Ацидофилусът и АПК (които спомагат за смилането и усвояване­то на храната) са полезни добавки в случаите на алергия.

·    Ефедрата (китайската билка ма хуанг) може да облекчи алергиите в някои ситуации, но трябва да я използвате много внимателно, особено ако имате сърдечни проблеми.

·    Традиционното лечение трябва да бъде подпомогнато с прием на някои витамини, тъй като повечето лекарства против алергии имат странични ефекти, които лишават организма от основни минерали и витамини. Витамин А и витамин С са много ефектив­ни в борбата с алергиите. Твърде големите количества витамин С са вредни за бъбреците, но дневната доза от 5000-7000 мг се отра­зявa добре на сенната хрема. Разпределете я на няколко приема, тъй като тялото не може да усвои повече от 2000 мг наведнъж.

·    Кверцетинът също е полезен при алергии, но в случай, че не приемате други лекарства против алергии

·    Копривата е едно от най-добрите антиалергични средства.

• Цинкът е полезен в препоръчаните на опаковката дози

Сенна хрема

Сенната хрема е алергична реакция към цветния прашец или пле­сените, които полепват по лигавицата на носа, очите и дихателните пъ­тища. Животинските косми, прахта, перата, гъбичките и спорите също могат да отключат алергични симптоми.

Има три сезона на сенната хрема. Първо се появява цветният пра­шец от дърветата, което в Северното полукълбо става между февруари и май. След това се разпръскват полените от тревите и бурените, чийто пик е през късната пролет и лятото. През есента преобладават полените на растението амброзия.

Хората, които страдат от алергии, могат да развият и други заболя­вания като астма и дерматит. Тези, които целогодишно страдат от сенна хрема, имат хроничен ринит.

Симптоми на сенна хрема

Сред симптомите на сенната хрема са:

·    Умора

·    Сърбеж в очите

·    Нервно раздразнение

 ·  Кихане

·   Изтичане на воден секрет от носа

Течният воднист секрет, който се отделя от носа при алергиите, се различава от гъстия, жълтеникаво-зелен секрет, типичен за бактериал­ните инфекции.

Лечения

·    Според изследване на Калифорнийския университет ежедневна­та консумация на кисело мляко намалява пристъпите на сенна хрема.

·    Антихистамините са най-традиционното средство за лечение сенната хрема. Те понижават сърбежа в очите, ушите и гърлото пресичат назалната секреция, но могат да предизвикат и зама ване, депресия и други странични ефекти. Не е препоръчител да ги използвате заедно със сок от грейпфрут, защото може предизвикате нежелани реакции.

·    Избягвайте алкохола и цигарения дим.

·    През деня дръжте прозорците затворени и използвайте климати с външно филтриране на въздуха.

·    Инсталирайте в дома си въздушен пречиствател.

Добавки

·    Плодовете от нони се отразяват благоприятно на сенната хрема но трябва да ги консумирате самостоятелно, защото неутрализи рат ефекта на другите билки.

·    Приемът на молибден и процедурите за изчистване на дрождит също са ефективни при сенна хрема.

АЛЕРГИЯ КЪМ НАСЕКОМИ (ОТ УЖИЛВАНЕ)

Ужилването или ухапването от мравки, различни видове пчели и оси, стършели и паяци може да предизвика алергични реакции.

Симптоми

Сред симптомите са:

·    Диария

·    Обриви

·    Сърбежи

·    Гадене

·    Болка и подуване в ставите

·    Дихателни смущения

·    Стягане в гърлото

• Хриптящо дишане

Тези симптоми варират в зависимост от човека и от това колко алергичен е той. В най -тежките случаи пострадалият може да изпадне в анафилактичен шок.

Най - добрата предпазна мярка срещу ужилване от насекомо е да разполагате с комплект за първа помощ, в който е включен предписан от лекар епинефрин.

За да избегнете ужилване от насекоми, носете светли, а не тъмни дрехи, и избягвайте мотивите с цветя в облеклото. Не слагайте лъскави бижута и избягвайте лака за коса, силните парфюми, ароматизираните сапун и и лосионите за тен.

Добавки и други хранителни препоръки

·    На хората, които са алергични към пчели, предложете да запо­чнат да вземат малки дози пчелен прашец (в началото дозите са наистина минимални), за да си изградят имунитет срещу пчел­ната отрова. Това трябва да се прави само под наблюдението на квалифицирано медицинско лице.

·    Редовният прием на витамин С (5000 мг дневно) помага на хората с алергични реакции.

Бабини зъби /Tribulus/ е средиземноморско растение. Хората използват плодовете, листата или корените на растението Tribulus като лекарство.

Защо хората приемат трибулус?

С течение на годините, хората са вземали трибулус, в опит да подобрят спортните  си постижения и за широк кръг от здравни страдания на  сърцето и кръвоносната система, както и сексуални проблеми.

Как действа билката Бабини зъби?

Ограничени проучвания показват, че може да е полезна за намаляване на симптомите  при  ангина и за повишаване на спортните постижения. Има също така проучвания, които показват определена полза за хора със сексуални проблеми и на тези, които страдат от безплодие.

Липсват доказателства, които показва ползите от Трибулус  при  други заболявания.

Липсата на изследвания, доказващи каква е безопасна доза  за приемане на бабини зъби, изострят вниманието  при  прилагането му.  Активни съставки в хранителни добавки могат да варират в широки граници. Това  създава трудности   за определяне на стандартна доза. Въпреки това, прието е екстрактът от бабини зъби да се използва в доза от 85-250 мг дневно.

Можете ли да получите Трибулус  по естествен път  от храни?

Не.

Какви са рисковете от приемането на  Трибулус?

Странични ефекти.  Да се приема Трибулус като добавка за кратко време вероятно  е безопасно, при условие, че сте здрави и че не сте бременна или кърмите. Нежеланите реакции могат да включват проблеми със съня и нередовна менструация.

Рискове. Лабораторни тестове върху животни сочат, че  Трибулус  влияе в развитието на плода. Така че, не приемайте Бабини зъби, ако сте бременна или кърмите. Също така, мъжете трябва да са наясно, че има някои опасения относно възможните връзки между  Бабини зъби и проблеми с простатата.

Взаимодействия. Не са наблюдавани взаимодействия между Бабини зъби и други билки. Но Трибулус може да взаимодейства с някои лекарства. Това може да увеличи ефекта  на лекарства, свързани със сърдечно съдовата система  и кръвното налягане, като например:   -  Бета-блокерите   -  Дигоксин   -  Блокери на калциевите канали    - Диуретиците Ако приемате лекарства за диабет, Трибулус може  да понижат кръвните захари до опасно ниски нива. Билката може да увеличи ефекта на стероидите  върху вашето тяло.

Приемайте Трибулус с внимание

Не забравяйте да кажете на Вашия лекар какви лекарства приемате. По този начин, лекарят може да провери за евентуални странични ефекти или взаимодействия с лекарства, храни, или други билки и добавки. Лекарят ще ви каже, ако приемането на  добавката е рисковано за вас. .

Какви са вероятните причини за треската, придружена с хрема и грипоподобни симптоми?

-Вирусна инфекция

-Бактериална инфекция

-Понижено количество на бели кръвни телца

Вирусни инфекции

В зависимост от агресивността на вируса, от една страна и защитните сили на организма, от друга, проявата може да е лека настинка или тежък грип. Наред с високата темпе­ратура познатите симптоми са хрема, болки в гърлото, главоболие, понякога болки в гърба и крайниците.

-Детски паралич: Леката форма (80 до 90% от случаи­те) на тази инфекция с полиовирус има симптоми, по­добни на грип с повръщане. Заболяването е безопасно и преминава за един до три дни.

-Заушка: Заболяването започва с бавно покачване на температурата, втрисане и неразположение както при грип. След 12 до 24 часа засегната слюнна жлеза, на­мираща се на стената на бузата пред ухото, се подува. Поради това лицето изглежда разкривено. При дъвче­не и преглъщане на кисели храни като портокали или лимонов сок се усеща силна болка. Обикновено след няколко дни се подува и другата жлеза, заразена с този парамиксовирус. Когато възрастен човек се разболее от заyurка, се появяват болезнени усложнения като въз­паление на задстомашната жлеза или на тестисите. 

Всеки десети заболял от заушка развива възпаление на мозъчната обвивка. Повикайте лекар!

-Морбили: Наред с подобните на грип симптоми с трес­ката се появява и специфичен обрив с белезникави от­ложения (полшш) по лигавицата на устата.

- Варицела и рубеола

Бактериална инфекция

-Възпаление на сливиците: Най-често възпалението на сливиците не е самостоятелно заболяване, а съпро­вожда грипна инфекция. Гърлото боли, особено при пре­глъщане, и болката често се разпростира до ухото. Лим­фните възли на долната челюст и под брадичката са по­дути и чувствителни на натиск Потърсете лекар!

-Ку-треска (Q-треска, куинсландска треска, febris­Q): По принцип човек се заразява с причинителите на ку-треската (бактерии) от овце, говеда или кози. Симп­томите наподобяват тези при грип. По тази причина диагноза може да се постави само след установяване на антитела в кръвта срещу причинителите. Потърсете лекар!

-Възпаление на белите дробове: Причинява се от различни видове бактерии, вируси, гъбички или пара­зити. Извикайте лекар!

-Скарлатина и туберкулоза: виж съответните статии.

Намаляване на белите кръвни телца

Това заболяване може да се появи като рядко срещан страничен ефект при лекарства, например пеницилин, или други противовъзпалителни като сулфонамиди, ле­карства срещу епилепсия и химиотерапевтици при ракови заболявания. Друга причина може да е злокачествен ту­мор на костите, както и липса на витамин В12 и фолиева киселина. Тъй като белите кръвни телца отговарят за имунната ни защита, недостигът им е свързан с чести нас­тинки. Установява се с изследване на кръвта. Потърсете лекар!

Постоянно висока температура

Невинаги заболяванията с висока температура имат ед­нозначни симптоми като например малиновочервеният език при скарлатина или обрива от дребни точици при варицела. Често проявите на различните болести си при­личат и затова в първите дни е трудно да се постави точна диагноза. Едва ходът на заболяването и общата клинична картина дават възможност да се разграничат причините. Изследванията на кръвта дават ценна информация.

Тъй като различните заболявания често имат едни и същи симптоми, някои от изредените тук болести се спо­менават по няколко пъти в зависимост от признака.

- Висока температура с кожен обрив

- Висока температура с хрема и подобни на грип симп­томи

- Висока температура с мускулни и ставни болки

- Висока температура с подуване на лимфните възли.

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА С КОЖЕН ОБРИВ

РУБЕОЛА

Първоначално лимфните възли се подуват и болят при натиск. Температурата е слабо повишена, има леки болки в ставите и след един до три дни се появят червени петна по кожата. Те избиват първо по лицето и врата и от там се разпространяват по цялото тяло. Върху лигавицата на устата също се появява червен обрив. Няма болки в гър­лото. Внимание: при бременност рубеолата може да пре­дизвика спонтанен аборт или увреждания на плода! По­викайте лекар!

Морбили и скарлатина

Двете състояния предизвикват висока температура.

Бактериална инфекция

Децата чоплят раните си и така в тях попадат повече мик­роби, които могат да предизвикат инфекция. Тя може да се разпространи и да доведе до повишаване на температу­рата, ако организмът е отслабнал от друго заболяване, например след грипна инфекцйя. Повикайте лекар!

Херпес зостер,зона (Herpes zoster)

Когато в детска възраст боледуваме от варицела, се зара­зяваме със зостер-вируса, който остава в организма за цял живот. Имунната система го потиска и поддържа в латен­тно (неактивно) състояние в коренчетата на периферните нерви. Ако защитата на организма отслабне, например при психически или физически стрес, вирусът на варицелата се размножава, разпространява се по нервните пъ­тища и предизвиква възпаление на намиращата се отгоре

кожа. Три до четири дни преди появата на типичния об­рив са възможни треска и стомашно-чревни оплаквания. Още преди обрива съответните места сърбят и болят (как­то при херпеса на устната). Пришките могат да са локали­зирани от едната страна на шщето, по гърдите, гърба или по цялото тяло. След като мехурчетата засъхнат и паднат след петия или шестия ден, кожата под тях може да е бо­лезнена месеци наред. Потърсете лекар!

Внимание! Дете, което не е карало варицела, може да се зарази от пришките при херпес зостер!

Червен вятър (eризипел, erysipel)

Наред с треската над 400С се появява локална болезнена, твърда и зачервена подутина на кожата. Тя е голяма кол­кото длан и е гореща. Мястото, откъдето бактериите са проникнали в кожата, изглежда като малко ужилване, например от насекомо. Спешно потърсете лекар!

Варицела

Един до три дни преди характерния обрив температурата се повишава. По главата се виждат червени възелчета, които после се разпространяват по цялото тяло. Те се превръщат в силно сърбящи пришки. Могат да се открият и по лигавицата на устата, където се пукат и причиняват болки при преглъщане. Мехурчетата изсъхват и заздра­вяват, без да оставят белези. Които е карал варицела, раз­вива имунитет, но като вторична инфекция може да раз­вие херпес зостер. Повикайте лекар!

 Жлезна треска (инфекциозна мононуклеоза, моноцитна ангина, болест на Пфайфер

Понякога това вирусно заболяване е придружено от кожен обрив от малки, червеникави, леко изпъкнали петна, кой­то обаче не е характерен. Повикайте лекар!

Топлинен удар

Когато човек прекара дълго време на открито при необи­чайно високи температури, може да получи топлинен удар. Високата температура между 40  и 41 градуса  ускорява пулса до 160 - 180 удара в минута и пострадалият има учестено дmпане. Понякога се стига до повръщане. Кожа­та е гореща и зачервена. Спешно повикайте лекар!

Тиф

При всеки десети болен от тиф се появява обрив от малки, кръгли петна, които побеляват, когато ги притиснете с прозрачен предмет. Повикайте лекар!

Синдром на Лайл (токсична епидермална некролиза)

Тази рядка форма на непоносимост към лекарства е опас­но за живота заболяване. То започва с подобни на грип симптоми като висока температура, втрисане и мускулни болки. След това по цялото тяло се появяват зачервени, много болезнени места, които не сърбят. Скоро те се прев­ръщат в големи мехури, които се пукат при лек допир. Ко­жата изглежда като при изгаряне от втора степен. Лекарс­твата, които в редки случаи могат да предизвикат синд­рома на Лайл, са приспивателни, пеницилин, сулфонами­ди, антиревматици (нестероидни антиревматици), фени­тоин (за лечение на епилепсия) и алопуринол (лекарство против подагра). Въпросният медикамент никога не бива да се приема повторно! Спешно повикайте лекар!