Кога се повишава кръвното налягане?

Артериалното налягане може да се повишава не само при хипертонична болест. Хипертония­та може да се развие и като следствие на заболяването на различни органи, например бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето и големите кръвоносни съдове, централната нервна система. Хипертонията, при която повишаването на артериалното налягане е един от признаците (симптоми­те) за заболяването на някой орган, се нарича СИМПТОМА­ТИЧНА ХИПЕРТОНИЯ.

Кога се появява симптоматичната хипертония?

-Най-често сред различните форми на симптоматичната хипертония се среща бъбречната хипертония, предизвик­вана от поразяването на бъбреците или захранващите ги ар­терии. Например, гломерулонефрит - едно от най-честите заболявания на бъбреците, водещо до развитието на хипер­тония. Болестта, като правило, се развива след повторни ангини; освен това за нейното развитие способстват преохлаж­дането, простудaта, недостигът на витамини в храната. При гломерулонефрита в организма се задържaт вода и натрий, във връзка с което се развива подпухналост, особено на лице­то (под очите) и в други места с отпусната съединителна тъкан. Задържането на натрий и засиленото производство в бъбреците на съдосвиващи вещества водят до развитие на хипертония.

-Друга причина за повишаване на артериалното налягане с бъбречен произход е пиелонефритът, представляващ ин­фекциозно (гнойно) възпаление на бъбречнarа тъкан. То мо­же да бъде предизвикано от различни микроби, които попа­дат в бъбреците чрез кръвта (например при ангините) или лимфaта (при възпаление на тънките черва). Нерядко кaтo източник на заболяването става инфекцията на пикочния ка­нал или пикочния мехур, на половите органи. За развитието на пиелонефрита способства и затрудненото отделяне на урина (при наличие на камъни в бъбреците, аденома на простатна­та жлеза, бременност, хроничен запек). Заболяването като правило преминава с повишена температура, втрисане, с рез­ки болки в корема и често уриниране, болки в кръста. Урина­та става мътна, в нея се забелязва гной (левкоцити) и микро­организми (бактерии). Понякога заболяването протича с по­-слаби симптоми - със слабо повишаване на температурата и слабо изразени неприятни усещания в областта на кръста, често уриниране. Във всеки случай обаче недостaтъчността във функциите на бъбреците може да доведе до артериална хипертония.

- Причини за хипертония могат да станат и други поражения на бъбреците: камъни в бъбречните легенчeтa и пи­кочните канали, изменението на бъбреците при захарен диа­бет, вродените аномалии, стеснение на едната или на двете главни бъбречни артерии.

-Ендокринната хипертония е симптоматична хипер­тония, обусловена от заболяването на жлезите с вътрешна, а щито­виднarа жлеза (тиреотоксикоза) се повишава обмянarа на веществата, човек отслабва, става раздразнителен, появява се треперене на пръстите на ръцете (тремор), изпъкналост на очите, повишава се температурата. Честотата и силата на сърдечните свивания се увеличaвar, в кръвоносната систе­ма се изхвърля голямо количество кръв. И във връзка с това се повишава систоличното (горното) артериално налягане, а пък диастоличното (долното) си остава нормално. Тиреоток­сикоза може да възникне и в резултar на нервно пренапреже­ние, психическа травма.

-Угасването на функциите на половите жлези може да доведе до симптоматична климактерична хипертония. За възникването на повишено артериално налягане при кли­макса (климактериума) способства отслабването на дейността на централнarа нервна система, преумората. В резултат на възрастовите промени цикличната функция на яйчниците се нарушава, развива се хормонално и нервно разстройство. Когaтo има рязко изразени болезнени проявления става дума за развитие на "климактеричен синдром" , който се харак­теризира с такива симптоми, като невроза (лесно настъпване на умора, емоционална неустойчивост, раздразнителност, на­рушения в съня), вегетативни и съдови нарушения (потене, сърцебиене, болки в областта на сърцето, главоболие, "въл­ни" - пристъпи в усещането за топлина и зачервяване на ли­цето и горната част на тялото, склонност към повишане на артериалното налягане). Освен това, под влиянието на таки­ва нарушения могат да възникнат и патологични изменения в сърдечния мускул, които се проявяват във вид на болки в областта на сърцето, нарушение на ритъма на сърдечната дейност и изменения в електрокардиограмата.

-По-голямата част от жените в периода на климактериума не се обръщaт към лекар, кaro си мислят, че наблюдаваните у тях сърдечно-съдови нарушения са естествени. А именно в този период се изисква редовен периодичен лекарски контрол с използуването на комплекс от лаборaтoрни и инстру­ментални методи на изследване, за да може в случай на раз­витие на някакви нарушения, колкото е възможно по-рано, да се пристъпи към лечение.

- Голямо значение за регулиране на артериалното налягане от жлезите с вътрешна секреция имат надбъбречните жле­зи. При оток на вътрешния слой на надбъбречниre жлези рязко се увеличава производството на хормони, във връзка с което се увеличава артериалното налягане. Мно­го често това става под формата на типични кризи, изразени в сърцебиене, побледняване на кожата, разширение на зениците. В кръвта, а после и в урината се увеличава съдържанието на захар. Диагнозата се основава на биохимично изследване на количеството на хормоните на надбъбречните жлези, които се отделят с урината за едно денонощие. Точното местонахож­дение на отока се определя с помощта на рентгенологични и други специфични методи.

 -Симпотматична хипертония може да се наблюдава и при оток на външния слой на надбъбречните жлези, при което се развива заболяване, наречено хипералдостеро­низъм. В случая се отделя значително количество хормон, задържащ натрия и повишаващ артериалното налягане. Ха­рактерните симптоми на това заболяване са сърцебиене, из­разена мускулна слабост, повишена уморяемост, увеличено количество на отделянето на урина. Диагноза се установява с помощта на биохимични методи. Точното местонахождение на отока се определя по пътя на рентгенологични и други ви­дове изследвания.

-Още една причина за артериална хипертония с надбъб­речен произход може да бъде болестта (или синдрам) на Иценко-Кушинг. В основата на това заболяване лежи заси­лената функция на средния слой на кората на надбъбречните жлези и увеличената секреция на хормоните, предизвикващи свиването на съдовете и повишенета чувствителност на сте­ните на съдовете към съдосвиващите вещества. Освен това тези хормони обуславят задръжката в организма на натрий и вода. Синдромът на Иценко-Кушинг може да се съпровож­да с язва на стомашно-чревния тракт, развитие на захарен диабет, специфично затлъстяване (затлъстяват лицето, туло­вището, а крайниците си остават слабички). Съвременното откриване на причините на заболяването и тяхното отстраня­ване могат да доведат до пълно излекуване. Диагнозата се установява с помощта на биохимични методи на изследване. Местонахождението на отока се определя с рентенологични и други методи.

-Една от формите на симптоматичната хипертония е хи­пертонията, обусловена от нарушаване на кръвообра­щението във връзка с поражението на клапите на сърцето или големите съдове.

Например, при увреждане на клапите на аортата, предиз­виквано често от ревматизъм, става разтягане на лявата ка­мера на сърцето. Затова горното (систолично) налягане на кръвта се повишава, а долното (диастолично) се понижава понякога до доста ниско равнище.

-Друг вид на тази хипертония възниква при атероскле­роза на аортата, когaro тя губи своята еластичност и не може да се разтяга при постъпването в нея на изхвърлената от сърцето кръв. Колебанията на артериалното налягане ста­ват по-изразени: рязко се повишава систоличното (горното), намалява се диастоличното (долното), увеличава се пулсо­вото налягане (разликата между горното и долното артери­ално налягане).

-Още една форма на хипертонията, свързана с наруше­ние на кръвотока на кръвта, възниква при възпалителен про­цес или при заnушване от атеросклерозни плочки на го­леми артерии, излизащи от аортата (сънни, подключич­ни). Така, намаляването на кръвотока в сънната артерия во­ди към дразнене на нервните й окончания, което рефлекторно води до повишаване на артериалното налягане. Поражението на подключичната (субклавикуларна) артерия се съпровожда с отслабване на пулса на ръката (,,липса на пулс").

 -Хипертония се развива и при вродено стеснение на аортата, когаго кръвоснабдяването на долната част на тя­лото се осъществява по обиколен път. Същото се получава и при бърз ръст на подрастващите, например на възраст 12-14 години, тези пътища стават недостатъчни и се развива хи­пертония. При измерване на артериалното налягане на ръце­те в дадения случай най-често се повишава систоличното (горното) налягане. При измерване на артериалното налягане в краката е възможно то да не може да бъде определено или пък да се получат значително занижени показатели. По време на прегледа или опипването лесно се определя усилената пул­сация на сънните и раменните артерии.

 -Симптоматична хипертония може да се развие също след някакво поражение на централната нервна систе­ма (удар, сътресение, подутина, възпалителен процес). В те­зи случаи изразеността на главоболието често пъти не съответства на степента на повишение на артериалното налягане - рязката болка в главата може да се появи и при не толкова високо кръвно налягане.

-При заболяване на кръвта като еритремия, което се проявява като увеличение обема на кръвта и съдържащия се в нея хемоглобин, еритроцити, левкоцити и тромбоцити, също може да се развие хипертония. Като симптоми на болестта са червеният цвят на лицето, зачервеният конюнктив на очи­те, а също увеличение на далака.

 -При бременните жени се среща често повишено на­лягане (примерно у 10-15 %) и представлява сериозен проблем за здравето на майката и плода. При нормално протича­ща бременност артериалното налягане, по правило, или не се мени, или се понижава. Затова повишаването му до стойнос­ти 140/90 мм Hg се разглежда като хипертония. Като причи­ни за такова състояние в този период могат да бъдат както хипертонична болест, така и всички описани форми на симптоматична хипертония. Артериалната хипертония на фона на бременността не протичат безследно - при повишаване на налягането се поразяват кръвоносните съдове на плацента­та, а от това се нарушава кръвоснабдяването на плода.

Понякога хипертоничната болест у жените се забелязва още преди бременността, а пък на фона на бременността мо­же да се изостри. В първата половина на бременността ряд­ко има усложнения в развитието на плода. Във втората поло­вина могат да възникнат кислородна недостатъчност на плода и нарушаване в развитието му чак до неговата гибел, което води до спонтанен аборт или преждевременно ражда­не. В такива случаи своевременната консултация с лекар и изпълнението на неговите предписания позволяват да се по­нижи артериалното налягане.

Като една от най-честите причини за хипертонията у бре­менните жени е заболяването на бъбреците(гломеруло­нефрит и пиелонефрит). Развитието на заболяването е свър­зано преди всичко с нарушаване процеса на отделянето и зас­той на урината в резултат на свиването на отводните канали на бременната матка.

Към артериална хипертония може да доведе и късната токсикоза (хестоза) на бременните. Това тежко състояние се развива обикновено след 28-мата седмица от бременност­та и се характеризира с поразяване на различни органи, преди всичко бъбреците и мозъка. Въпреки толкова неблагоприят­ното въздействие на късната токсикоза върху майката и пло­да, патологията се поддава на лечение, а бременността мо­же да завърши с нормално раждане.

Не е лесно точно да се определи формата на артериална­та хипертония в периода на бременността поради невъзмож­ност да се приложат много от диагностичните методи, които оказват неблагоприятно въздействие на плода. Затова всич­ки жени, а особено тези, у които се забелязват изменения в урината или тенденция към повишаване на артериалното на­лягане, трябва да преминат през щателно медицинско об­следване още в периода, предшестващ бременността.в последно време се заговори за артериална хипер­тония, предизвикана от определени лекарства (напри­мер контрацептиви). По-често това заболяване се наблюда­ва у тези жени, на които родителите са били болни от хипер­тония. Своевременната отмяна на тези контрацептиви в този случай води до постепенната нормализация на артериалното налягане.

-Освен това трябва да се помни, че приемът на глюкокор­тикоидни хормони (преднизолон и аналогични препарarи), ня­кои аналгетици (Индометацин и др. ) може да предизвика за­държане на натрий и вода в организма и във връзка с това е възможно да се повиши артериалното налягане. Кръвното на­лягане може да се повиши и след употреба на някои пси­хотропни вещества.