Настинка, грип или алергия?

Дали това състояние е причинено от вирус или бактерия или е алергична реакция? Като цяло, по-добро лечение от домашното, лекарите могат да предложат само за бакте­рийните инфекции. Вирусните ин­фекции и алергиите не се повлия­ват от лечение с пеницилин или друг вид антибиотик. За да се постави ин­жекция пеницилин за настинка или алергия, трябва да се направи про­ба за лекарствена реакция, съществува риск от по-сериозна "свръхин­фекция", губят се време и пари. Не­нужната употреба на антибиотици е основна причина за нарастващия проблем с бактерии, устойчиви на антибиотик.

Сред най-честите проблеми, ко­ито се повлияват добре при лечение у дома, са:

·   Обикновената настинка, често оп­ределяна от лекарите като "ви­русна инфекция на горните диха­телни пътища".

·   Грипът, когато не е усложнен. Треската.

·   Мононуклеозата - инфекциозна мононуклеоза или "моно".

Медицинско лечение се изисква обикновено при:

·   Стрептококова инфекция на гър­лото.

·   Ушна инфекция.

·   Вирусен гастроентерит (възпале­ние на стомашно-чревния тракт) (понякога).

Как да различите тези състояния? Таблица за симптомите, обикновено ще са ви доста­тъчни. Тук ви предлагаме няколко кратки описания, които също могат да помогнат.

Вирусни синдроми, какви са симптомите?

Обикновено вирусите обхващат ня­колко части от тялото и предизвик­ват много и различни симптоми. Три основни модела (или синдрома) са най-често срещани при вирусни за­болявания; но е възможно и изк­точение от тези три синдрома. Ва­шата болест може да има черти от всеки един модел.

Вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Това е "обикно­вената настинка". Включва няколко комбинации от следните: възпалено гьрло, течащ нос, заглъхнали и запушени уши, дрезгавост, възпалени жлези и температура. Обикновено един симптом предхожда останaлите, а друг симптом (обикновено дрез­гавост или кашлица) може да остане и след като другите са изчезнaлш

Грип. Температурата може да бъде доста висока. Главоболието може да е мъчително. Мускулните болки и болката (особено в долна­та част на гърба и очните муску­ли) са еднакво неприятни.

Вирусен гастроентерит. Това е "стомашен грип", съпроводен с га­дене, повръщане, диария и парали­зираща коремна болка. Поставяне­то на правилна диагноза може да се възпрепятства, тъй като "стомаш­ният грип" може да имитира реди­ца други по-сериозни състояния, включително апандисит.

Вирус, баkmерия или алергия?

Запомнете: вирусните инфекции и алергиите не се подобряват с лечение с пеницилин ипи други антибиотици

Сенна треска, какви са симпотмите?

Алергичният ринит често се нарича "сенна треска", макар че не е трес­ка и не е предизвикана от сено. То­ва обаче е най-често срещаният проблем, причинен от алергии. За­пушен, течащ нос, насълзени сър­бящи очи, главоболие и кихане са всички общи симптоми. Сенната треска изглежда се предава в семейс­твата. Обикновено пациентите са­ми правилно поставят диагноза на това състояние.

Както при вирусите, сенната треска се лекува просто за об­лекчаване на симптомите. Дайте достатъчно време и състоянието ще поеме курса си, без да причини трайна вреда. Често най-добрата превантивна мярка е да се избягва дразнещият алерген. Често причина за алергия при бебетата е прахът или храната; при възрастните това е също прахът или цветният прашец.

Антихистамините блокират дей­ствието на хистамина, субстанция, която се освобождава по време на алергични реакции. Те също имат изсушаващ ефект върху течащия нос. Най-честият им страничен ефект е сънливост. Средствата за отпушва­не на носа (псевдоефедрин и др.) могат да помогнат при течащ нос и отпушват носните пътища, но също така се борят със сънливостта.

Синузит, какви са симптомите?

Възпалението на синусите често се свързва със сенната треска и астмата. Симптомите вкточват чувст­во за тежест зад:'носа и очите, чес­то причиняващо "синусно главобо­лие". Ако синусите са инфектира­ни, може да има температура и на­зален секрет. Антихистамините и средствата за отпушване на носа могат да бъдат полезни в случаи на синузит, който съпро­вожда настинки или сен на треска. Не използвайте назални спрейове за повече от три дни. За повтарящ се или хроничен синузит се консултирайте с лекар, да опре­дели причината и лечението; анти­биотиците са оспорвани в случая, но кортикостероидите обикновено осигуряват облекчение.

Стрептококово гърло, какви са симптомите?

 Бактериалните инфекции обикнове­но се установяват на едно място. Засягането на дихател ния тракт от стрептококи обикновено се огра­ничава до гърлото. Обаче може да се появят симптоми извън дихател­ния тракт, най-често треска и поду­ти лимфни жлези (от дрениране на инфекцията) на врата. Обривът при скарлатина понякога може да помог­не да се различи стрептококовата ин­фекция от вирусната инфекция. При децата коремната болка може да бъ­де свързана със стрептококово гър­ло. Важното при диагностициране и лечение на стрептококи е да се предотврати усложнение, остър ста­вен ревматизъм; лечението има мно­го малък ефект върху самото гър­ло. За нещастие, погрешната диагноза на стрептококи и прекомерни­ят страх от тях са широко разпрос­транени и са главна причина за свръхупотребата на антибиотици.

Други състояния

Фактори, различни от болестни със­тояния, могат да причинят или да до­ведат до гореспоменатите дихател­ни симптоми. Пушенето вероятно е най-голямата единична причина за кашлица и възпалено гърло. Замър­сяването на околната среда (смог) може да предизвика същите пробле­ми. Туморите и други плашещи със­тояния също допринасят за това, ма­кар и за много малък брой. Оплак­вания, траещи повече от две седми­ци, без да има нито една от тези чес­то срещани болести като видима причина за това, не са алармиращи, но трябва да се проучат от лекар. 

Как да действате при смазани пръсти

Смазани пръсти от вратите на ко­лата или чекмеджетата на бюрото или с чук или баскетболна топка, всичко е твърде често срещано. Ако нараняването засяга само крайната част на пръста (терминологично ­фаланга, кокалче на пръст) и не включва сериозно порязване, рядко е необходима помощта на лекар. Кръвта под нокътя (поднокътен кръ­вен тумор) е болезнен проблем, който можете да излекувате.

Фрактури на ставите на пръстите

Фрактури на костта в крайната част на пръста не се лекуват, освен ако не засягат ставата. Много лекари смятат, че е неразумно да се поста­вя шина на пръста, дори и да има фрактура на ставата. Въпреки че ши­ната ще намали болката, тя може съ­що така да увеличи сковаността на ставата след оздравяване. Обаче, ако фрактурата не е поставена в шина, болката може да продължи по-дъл­го и така или иначе да останете със скована става. Обсъдете с вашия ле­кар предимствата и недостатъците на поставянето на шини.

Изместени нокти на пръстите

При тези наранявания ноктите на пръстите често се изместват. Не е нужно да се отстранява целият но­кът. Нокътят, който е отделен, тряб­ва да бъде отрязан, за да не се закача в други предмети. Ноктите ще израснат отново за около четири до шест седмици.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ СМАЗАНИ ПРЪСТИ

Ако нараняването не засяга други части на пръста и ако пръстът мо­же да се движи лесно, поставете опа­ковка с лед за подуването и вземете ацетаминофен, аспирин, ибупрофен или напроксен за болката.

Кръв  под  нокътя

Болката, причинена от голямо ко­личество кръв под нокътя, често мо­же да бъде лесно облекчена.

Този домашен (или в спешния кабинет) начин за лечение звучи ужасно, но е много прост и поня­кога може да спаси нокътя.

1.  Отворете извивката на обикновен кламер и го хванете с клещи.

2.  Нагрейте единия край на кламера с пламъка на запалка или на газо­вия котлон, като постоянно го дър­жите с клещите в другата ръка.

3.  Когато върхът е много горещ, доп­рете го до нокътя; той ще разтопи пътя си през нокътя, оставяйки чиста, малка, безболезнена дупка. Не е нужно да натискате силно. Надигнете кламера, за да видите дали сте пробили нокътя; обикно­вено кръвта ще бликне малко след като сте пробили. Ако е необхо­димо, нагрейте кламера отново.

Запушената кръв под нокътя сега може да излезе през малката дупка, а болката ще се облекчи като се освободи напрежението. Ако дупката се затвори и кръвта се съ­бере наново, процедурата може да се повтори, като се използва пак същата дупчица.

 КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ СМАЗАНИ ПРЪСТИ

 Лекарят ще прегледа пръста. Може да се предприеме рентгеново изс­ледване, ако се установи, че е засег­ната повече от крайната част на пръста. Ако има фрактура, включва­ща крайната става на пръста, тряб­ва да очаквате обсъждане на пре­димствата и недостатъците от пос­тавянето на шина на пръста. Често нараненият пръст бива поставен в шини чрез превръзка заедно със съ­седен пръст. Ако пръстът е в шини, периодично го упражнявайте, за да го поддържате подвижен. Сериозни­те наранявания на пръстите на ръ­ката в някои случаи може да изиск­ват хирургична намеса.

ВРАСНАТИ НОКТИ

Враснатите нокти могат да бъдат ле­кувани у дома. Отрежете нокътя нап­раво, така че ъгълчето му да може да расте извън кожата. Оставете нокътят да порасне свободно, като здраво бу­тате кожата назад от ъгъла два пъти на ден. Поддържайте зоната чиста. Забе­лените кожици около  нокътя поддър­жайте чисти. Не ги дъвчете.

Домашен метод за измъкване на тресчица, попаднала в тялото

Треската под кожата често може да бъде изтеглена с пинцети. Ако остане някакъв материал, обикно­вено можете да го изкарате като го изтикате на покривната кожа посредством чиста игла. Първо стерилизирайте иглата като я потопите в алкохол или я държите в пламъка на кибрит. Друг вариант е да накисвате участъка на кожата два пъти на ден в чаша с много топла, но не гореща вода, смесена с една супена лъжица (15 мл) хлеб­на сода; треската вероят­но ще излезе сама за ден или два. Не оставяйте раната от треската да се инфектира.

 Ако рибарска кукичка се захване за тялото ви

Проблемът при рибарските ку­кички, разбира се, е зъбецът. Нап­равени с идеята да се закачи риба­та, те имат същия ефект, когато се закачат хора. Въпреки това, ку­кичката може обикновено да се отстрани без лекарска помощ, ос­вен ако не е в окото. Никога не опитвайте да махнете кукичка, която е навлязла в   очната ябъл­ка; това е работа на лекаря.

Необходима е смелост от стра­на на пациента и съдействие, за да се избегне посещението при лека­ря. Чифт електротехнически клещи с острие, режещо тел, трябва да са част от рибарското ви оборудване. Предимството на лекарския каби­нет е наличието на локални болко­успокояващи.

ДОМАШНА МАНИПУЛАЦИЯ  ПРИ ПРОБОЖДАНЕ ОТ РИБАРСКА КУКИЧКА. КАК ДА Я ИЗВАДИТЕ?

В някои случаи кукичката ще може да се движи във всички посоки, значи лежи точно под повърхност­та на кожата. Ако случаят е такъв, често най-добрата техника е прос­то да натиснете кукичката през ко­жата, отрежете я точно зад зъбеца с   инструмент за рязане на тел и я от­странете, издърпвайки я назад през пътя, по който е влязла. Това може да бъде до известна степен болез­нено; едно средно голямо дете мо­же да не изтърпи болката.

В други случаи кукичката ще е забодена само леко и може да се отстрани просто със стискане на тялото на кукичката (ще помогнат клещи), леко натискайки напред и навън от зъбеца и после изтегляте.

Ако зъбецът не е близо до по­върхността на кожата или ако ня­мате клещи или инструмент за ря­зане на тел, използвайте по-долу описания метод. Обикновено ку­кичката се отстранява бързо и почти безболезнено.

1.     Поставете примка рибарско влак­но през извивката на кукичката, така че в подходящия момент да направите рязко движение и ди­ректно да изтеглите кукичката във влакното с дръжката и.

2.  Дръжте тялото на кукичката и я натиснете леко в посока на зъбе­ца и после обратно на него, така че да го освободите.

3.  Задръжте така, за да запазите зъ­беца освободен, направете рязко движение на рибарското влакно и кукичката ще излезе.

Ако не успеете, натиснете ку­кичката напълно да мине и излезе през кожата, така че да можете да отрежете зъбеца с ножици за тел.

Уверете се, че човекът има всички необходими инжекции про­тив тетанус.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ ПРИ УБОЖДАНЕ ОТ РИБАРСКА КУКИЧКА

Лекарят ще използва един от трите метода, посочени по-горе, за да от­страни кукичката. Ако е необходи­мо зоната около кукичката може да бъде   обезчувствена с локално обез­боляващо средство, преди да се мах­не кукичката. Често обаче инжекти­рането на местна упойка е по-бо­лезнено от самото отстраняване на кукичката без упойка.

Ако кукичката е в окото, лекарят може да препоръча помощта на очен специалист (офталмолог) и е въз­можно да се наложи отстраняване на кукичката в операционна зала.

От 45 000 ухапвания от змии, за които се съобщава всяка година в Съединените щати, само 20% са от отровни змии. Тези змии не инжек­тират отрова с всяко ухапване. Всъщност по-малко от 20 души умират от ухапване от змия всяка го­дина. Най-голямата вреда, причине­на от ухапване от отровна змия, е загуба на функциониране на ръката или крака.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ УХАПВАНЕ ОТ ЗМИЯ

 Експертите са съгласни, че най-важните стъпки при ухапване от змия са:

1.  Правилно идентифициране на змията.

2.  Бързо отиване в болницата.

Повечето експерти вярват, че опит­ването да се изсмуче отровата от раната има смисъл, ако можете да го направите до три минути след ухапването. Използвайте вендуза, ако е възможно, но при спешни случаи можете да го направите с ус­та, бързо изплювайки отровата и кръвта. Експертите не са съгласни за ползата от правенето на разрез върху ухапаното място в опит да се отстрани отровата. Не поставяйте студен компрес върху ухапаното място. Не лягайте хоризонтално; дръжте ухапаното място на по-нис­ко от сърцето. За пациента е полез­но да не използва ухапаната ръка или крак и да ги остави да почиват. Но тези действия не са толкова важ­ни, както получаването на медицин­ска грижа възможно най-бързо.

Лекарите не са съгласни за упот­ребата на турникети за ухапвания от гърмящи змии. Турникетите, ко­ито са твърде стегнати и се държат прекалено дълго, всъщност могат да доведат до влошаване и дори до ам­путиране. Ако използвате турникет, следвайте тези инструкции:

·    Турникетите са полезни само на ръката или крака, не на торса или лицето.

·    Поставете турникета четири до шест инча (10-15 см) над ухапа­ното място.

·    Поставете турникета плътно при­лепнал, но не стегнат толкова, че да спре кръвният поток, и го сва­ляйте за най-малко 2 минути на всеки 15 минути.

Ухапвания от коралови змии Нито турникет, нито всмукване ще помогне. Вероятно е добре веднага да измиете участъка около раната. Но най-важната задача е да намери­те медицинска помощ възможно най-скоро.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ  ПРИ УХАПВАНЕ ОТ ЗМИЯ

Болниците са оборудвани с проти­воотровни средства, които да про­тиводействат на змийската отрова. Лекарят ще иска да знае какъв видпзмия е причинила ухапването и дали пациентът има лоша реакция към противоотрова. По-нататъшното ле­чение ще зависи от състоянието на пациента. Както беше подчертано, повечето ухапвания от змии, дори от отровни змии, не са фатални.

Коралови змии. Кораловите змии, които са отровни, могат да бъдат разпознати по кръговите окраски - червени кръгове меж­ду жълти кръгове. Някои не-отровни змии имат кръгове в същите цветове като кора­ловите змии - червени, жълти и черни - но в различна подредба.

Как да разберем има ли отравяне на кръвта?

Ухапване или ожилване от насекомо

Повечето ухапвания от насекоми са незначителни, но някои ухапвания или ужилвания могат да предизви­кат реакции. Местните реакции се състоят от болка, подуване и зачер­вяване от страната на ухапаното или ужилено място. Те са неприятни, но не представляват сериозна опасност.

В сравнение, органичните реак­ции (тези, засягащи целия органи­зъм) понякога могат да бъдат сери­озни и да налагат спешно лечение. Има три типа органични реакции при отравяне на кръвта. Всички те се срещат рядко.

·   Астматичната криза е най-чес­то срещана, предизвикваща зат­руднено дишане и може би доло­вимо хриптене .

·   Копривната треска или обшир­ните кожни обриви, вследствие на ухапване от насекомо, не са тол­кова сериозни, но сочат, че може

да се появи по-сериозна реакция, ако пациентът бъде ухапан или ужилен отново.

·    Припадане или загуба на съзна­ние се появяват рядко и предпо­лагат, че колапсът се дължи на алергична реакция. Това е спешен случай.

Ако човекът е имал някоя от те­зи реакции преди, той или тя тряб­ва веднага да бъде откаран до меди­цинско учреждение, ако е ужилен или ухапан.

Ако местната реакция на ухап­ване или ужилване е сериозна или се развие дълбоко възпаление, тряб­ва да се консултирате с лекар по те­лефона. Често децата имат по-се­риозни местни реакции, отколкото възрастните.

Ухапване от паяк

Ухапванията от отровни паяци са редки. Женският паяк "черната вдо­вица" е причина за много от тях. То­зи паяк е лъскавочерен с тяло приб­лизително половин инч (l см) в диа­метър и крак от около два инча (5 см), на корема има характерен чер­вен знак под формата на пясъчен часовник. Паякът "черната вдовица" се среща в купчините дърва за огрев, сайванти, сутерени или външни то­алетни.

Симптоми при ухапване от паяк "Черната вдовица"

Често ухапването е безбо­лезнено, а първият знак може да бъ­де парализираща коремна болка. Ко­ремът става твърд и като дъска, като вълните на болката стават по-сил­ни. Дишането е трудно и съпроводено от грухтене.

Може да има гадене, повръщане, главоболие, потене, нер­вност, треперене и усещане за изтръп­ване на ръцете. Самото ухапване мо­же да не е видимо и може да бъде за­сенчено от органичната реакция.

Ухапване от паяк "кафяв отшелник"

Паяците "кафяв отшелник", ко­ито са малко по-малки от "черната вдовица" и имат окраска бяла ци­гулка на гърба си, причиняват бо­лезнени ухапвания и сериозни мес­тни реакции, но не са толкова опас­ни, както черната вдовица.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ УХАПВАНЕ И ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ОТРАВЯНЕ НА КРЪВТА

Незабавно поставете върху ухапа­ното място нещо студено, като па­кет лед или студен компрес. Заба­вянето на студения компрес може да доведе до по-сериозна местна ре­акция. Може да се използва ацета­минофен или други болкоуспокоя­ващи, продавани без рецепта. Антихистамини, като хлорфе­нирамин или дифенхидрамин (кла­ритин), могат да помогнат до извес­тна степен за облекчаване на сър­бежа . Ако реакцията е се­риозна или ако болката не намалее до 48 часа, консултирайте се с ле­каря по телефона.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ  ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ОТРАВЯНЕНА КРЪВТА

Лекарят ще попита, какъв вид насе­комо или паяк е причинило раната и ще погледне за признаци на орга­нична реакция. Ако има органична реакция, обикновено е необходимо да се постави инжекция адреналин. Рядко са необходими мерки за под­държане на дишането или кръвно­то налягане; тези мерки изискват третиране в спешен кабинет или болница.

 Ако проблемът е местна реак­ция, лекарят ще прегледа раната за признаци на мъртва тъкан или ин­фекция. В някои случаи раната трябва да бъде хирургично дрени­рана. В други случаи болкоуспоко­яващи или антихистамини могат да накарат пациентът да се чувства по-­комфортно. Инжекциите адреналин се използват в някои случаи на мно­го тежки местни реакции.

Ако се появи органична реак­ция, лекарят може да постави ин­жекции, за да се опита да направи по-малко чувствително тялото на пациента към отровата на насеко­мото. Хората със сериозни алер­гии към ухапвания от насекоми могат да си купят спешни принад­лежности (като EpiPen), за да не позволят органични реакции.

 Отровни паяци. Вляво: "Кафяв отшел­ник", показан отгоре. Вдясно: Черна вдовица, показан отдолу. И двата паяка са представени в сравнително актуален размер

Симптоми при инфектирани рани

Ако една рана се възпали, бактери­ите може да се развият в кръвния поток - сериозно състояние, което лекарите наричат "отравяне на кръвта". Ето защо е толкова важно да почистите раната старателно и да я поддържате чиста.

Нормално, след като кожата е наранена, тялото започва да я ле­кува, като образува коричка върху раната. Това са знаците за нормал­но заздравяване:

·    Раната може да просмуква серум, който е жълтеникав и бистър. (Хо­рата често бъркат този серум с гной, която е гъста, има неприятна миризма и никога не се появява на първия ден или около това време).

·    Краищата на раната щe станат розови или червени.

·    Можа да yceщате раната топла или да ви сърби.

Колко време заздравява една рана?

Времето за нормално заздравя­ване зависи от типа на раната. Ед­на незначителна рана  заздравява за следните дни:

 · На лицето - три до пет дни.

·   На гърдите и ръцете - пет до де­вет дни .

·   На краката - седем до дванадесет дни.

По-големите рани или тези, които зеят, изискват новата кожа или тъкан да се развие върху от­вореното пространство. Ето защо се нуждаят от повече време за оз­дравяване. Раните при децата за­растват по-бързо, отколкото при възрастните. Ако една рана не ус­пее да заздравее за очакваното време, обърнете се към лекар.

Какви са усложненията при инфектирани рани?

В сравнение с това, инфектира­ната рана може да забере вътре в кожата, като предизвика болка и подуване. Обикновено инфекцията се нуждае от два до три дни, за да се развие. Ако имате инфекция, добре е лекарят да изследва рана­та, освен ако не е очевидно нез­начителна. Понякога забирането на раната ще я отвори и ще изтече гной. Това е добре, често позволя­ва на раната да оздравее.

Общо казано, трябва да се обър­нете към лекар за следното:

·   Увеличаване на болката, зачервя­ване или подуване около раната дни след нараняването.

·   Изтичане на гной (не серум) от раната.

·   Треска и общо чувство за болестно състояние.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ИНФЕКТИРАНИ РАНИ

Поддържайте раната чиста. Ако е възможно, оставете я отворена на въздух. Можете да я превържете, ако сълзи кръв или серум или е неп­риятна за гледане, или може да се замърси. Тъй като децата чоплят ко­ричките, превръзката може да е под­ходяща за тях. Ежедневно сменяй­те превръзката.

Всеки ден внимателно накис­вайте и почиствайте раната в топ­ла вода. Това ще помогне да отст­раните остатъците и да поддържа­те коричката мека. Наблюдавайте раната за признаци на инфекция.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ИНФЕКТИРАНИ РАНИ

 Лекарят ще изследва раната за инфекция, а асистентът ще ви премери температурата. Лекарят може да вземе малко кръв или течност от рана­та за лабораторни тестове. Той мо­же да предпише антибиотици. Ако раната забере, лекарят мо­же да ядренира с игла или скал­пел. Това не е много болезнено и всъщност облекчава дискомфорта.

За сериозни инфекции може да се наложи да останете в болница.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМА ЛИ ОТРАВЯНЕ НА КРЪВТА, ВСЛЕДСТВИЕ НА ИНФЕКТИРАНАТА РАНА?

Има народно поверие, че червените ли­нии, насочени от раната към ръката или крака, сочат отравяне на кръвта и че пациентът ще умре, когато тези ли­нии стигнат до сърцето. Всъщност те­зи линии са само възпаление на лим­фните канали, отнасящи останките от раната. Те ще спрат сами, когато дос­тигнат местния лимфен възел в под­мишницата или слабините, а ако не, тогава значи има отравяне на кръвта.

Лимфна система. Лявата страна на тази фигура показва лимфните канали по тя­лото. Кръгчетата от дясната страна по­казват местата на лимфните възли; по­дуването или болката в тези зони може да бъде важен симптом.

Изгаряния, от какво се причиняват

Игарянията са наранявания, причинени най-често от горещо. Могат също така да се появят от химика­ли, електричество или радиация.

Изгарянията от горещо се под­реждат според дълбочината на из­гаряне на кожата:

·    Изгарянията първа степен са повърхностни, причиняващи зачервяване и болезненост на ко­жата. Те са болезнени, но рядко се­риозни. Често срещаната слънчево изгаряне е изгаряне от първа сте­пен. Дори когато изгарянията от първа степен засягат голям учас­тък от кожата, те рядко причиня­ват дълготрайни проблеми. Обик­новено не се налага да се обръща­те към лекар .

·    Изгарянията втора степен са по­дълбоки, образуващи мехури вър­ху кожата. Опарването с гореща вода или много тежкото слънчево изгаряне са най-честите видове из­гаряния от втора степен. Те са бо­лезнени и могат да бъдат сериоз­ни, ако е засегнат голям участък от кожата. Обаче изгарянията от втора степен рядко предизвикват инфекция или оставят белези. Обърнете се към лекар за изгаря­ния от втора степен, които покри­ват участък от кожата, по-голям от дланта, или засягащ лицето или дланите. В противен случай тре­тирайте изгарянето у дома.

·    Изгарянията трета степен раз­рушават всички пластове на кожа­та и се простират до по-дълбоки­те тъкани. Те не болят, защото нер­вните окончания са разрушени (но могат да бъдат съпроводени и от болезнено изгаряне от втора сте­пен). Обикновено едно изгаряне от трета степен включва и очевидно обгорена кожа. Такива изгаряния могат да доведат до загуба на течност, инфекция и белези. Всички изгаряния от трета степен налагат медицинско внимание.

Едно от най-честите изгаряния е слънчевото изгаряне. То може да се предотврати чрез избягване на солариумите или продължителното излагане на слънце и чрез използ­ването на слънцезащитно средство .

Слънчевото изгаряне е най-бо­лезнено 6 до 48 часа след излага­нето на слънце. Наранената кожа може да се олющи три до десет дни след изгарянето. В редки случаи хората със слънчево изга­ряне имат проблеми със зрението. Ако се случи така, обърнете се към лекар. В противен случай не се нуждаете от лекар за слънчево изгаряне, освен ако няма силна болка или изприщване.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ИЗГАРЯНЕ

За изгаряния от горещо, незабавно поставете студена вода или лед на за­сегнатия участък. Това спира горе­нето, ограничава нараняването и об­лекчава болката. Поставянето под студена течаща вода действа добре. Поставете студен компрес, докато болката се облекчи или за около час. Но не дръжте студения компрес тол­кова дълго, че изгореният участък да се вцепени. Ако е необходимо, пос­тавяйте отново студен компрес.

За слънчево изгаряне могат да помогнат студените компреси или студените бани с овесено брашно.Обикновена хлеб­на сода (половин чаша в канче во­да) помага веднага.

Как да третирате кожата при изгаряне

Обезболяващите кремове и спрейове могат да облекчат болка­та, но могат и да забавят оздравява­нето, а при някои хора могат да причинят и раздразнение на кожата или алергични реакции. Антибио­тичните кремове вероятно няма да навредят на изгореното, но и няма да помогнат много. Не поставяйте върху изгореното място масло, крем или мехлеми като Vaseline.

Използвайте болкоуспокоява­щи, които се продават без рецеп­та .

Не пукайте мехурите. Ако меху­рите се спукат сами, оставете пок­ривната кожа. Поддържайте участъ­ка чист и следващия път се пазете от причината за мехурите.

Изгаряне, което е болезнено за повече от 48 часа, изисква меди­цинско внимание.

КАКВО ЩЕ ВИ ПРЕПОРЪЧА ЛЕКАРЯ ПРИ ИЗГАРЯНЕ

Лекарят ще прецени размера и сте­пента на изгаряне и ще определи дали жертвата се нуждае от антиби­отици, хоспитализиране или при­саждане на кожа. Ще бъдат пред­писани болкоуспокояваuци.

Лекарят може да постави прев­ръзка и/ или антибактериален мех­лем. Сменяйте редовно превръзка­та според насоките. Често прове­рявайте изгореното място за приз­наци на инфекция.

Сериозните изгаряния може да наложат хоспитализиране. Из­гарянията от трета степен може да изискват присаждане на кожа.

Симптоми при наранявания на главата

Черепът е здрав контейнер, който защитава и внимателно предпазва ценните съдържания вътре. Нараня­ванията на главата са потенциално I сериозни, но малко от тях водят до дълготрайни проблеми. Лекарите разделят нараняванията на главата на два основни типа:

·   Наранявания на костта, кожата и други тъкани на черепа.

·   Наранявания на мозъка, кръво­носните съдове и други тъкани вътре в черепа.

Лекувайте порязвания, ожулва­ния и други рани на главата, както бихте третирали други травми на ко­жата. Обърнете се към лекар, ако подозирате за фрак­тура на черепната кост или ако види­те кръв или бистра течност в ушите или носа след нараняване на главата

Нараняване на главата, което предизвиква мозъчно сътресение или загуба на съзнание, изисква спешна грижа. Също така се обърнете към лекар, ако има кървене или значител­но натъртване вътре в главата, пред­положено от следните знаци:

·   Загуба на будност: повишена ле­таргия, липса на реакция, нео­бичайно дълбок сън, кома.

·   Нееднакъв размер на зениците след нараняване на главата (ма­кар че един на всеки четири души има различни зеници винаги).

·    Тежко повръщане или "фонтан­но повръщане", което може да из­бълва на разстояние от няколко крачки.

При тежко нараняване на глава­та често присъстват два или повече признака едновременно. Обикнове­но повръщането е силно, повтаря се и непрекъснато се влошава.

В редки случаи слабо кървене вътре в главата образува кръвен тромб, който предизвиква хро­нично главоболие, постоянно пов­ръщане или промени на личност­та месеци след нараняването.

Внимателният преглед е най­-важната част от диагностициране­то на травма на главата. Обикно­вено можете да направите това иу дома, ако даже не и по-добре, отколкото болничен служител. Член на семейството може да окаже по­добро внимание на човека с нара­няване на главата и знае, какво е нормално за него или нея.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ НА НАРАНЯВАНЕ НА ГЛАВАТА

Спрете кървенето от раните върху кожата като окажете натиск дирек­тно върху раната, за предпочитане със стерилна превръзка. Поставяне­то на лед върху ударения участък може да ограничи подуването, но при всички случаи се образуват "гъ­ши яйца" (цицини).

Времето за първоначалния преглед е решаващо. Обикновено симптомите за кървене вътре в главата се появяват от 24 до 72 часа след нараняване. Проверявайте човека на всеки два часа през първите 24 часа, на всеки 4 часа през вторите 24 часа и на всеки 8 часа на третия ден.

Тъй като много наранявания се случват вечер, обикновено постра­далият човек ще спи няколко часа след инцидента. Вие можете да периодично да му проверявате пулса, зениците и възможността да се събуди. Ако човекът е претър­пял незначителен удар на главата и няма признаци за нараняване на мозъка, проверяването нощно вре­ме обикновено не е нужно.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ НАРАНЯВАНЕ НА ГЛАВАТА

Лекарят ще попита за естест­вото на инцидента и ще прецени вида на пациента и жизнените признаци. Ще направи физически преглед и ще провери за други на­ранявания. Ако е възможно вът­решно кървене, пациентът трябва да бъде приет в болница за наблю­дение. Лекарят ще избегне даване­то на лекарства като успокоител­ни или силни обезболяващи, кои­то могат да засилят признаците.

Кървенето вътре в черепа е трудна диагноза. Рентгеновите из­следвания на черепа рядко пома­гат. СТ-сканирането и MRI могат да помогнат, но са скъпи и могат да пропуснат ранното натрупване на кръв. Ако жертвата има тежки наранявания, може да се наложи рентгеново изследване на врата, за да се провери за възможно нараня­ване на шийния костен израстък.

Симптоми при нараняване  на ръката

Сухожилията на китката, рамото и ставите на лакътя могат да бъдат опънати (разтегнати) или час­тично скъсани (навехнати), но ця­лостните скъсвания са редки. Фрактури могат да се появят на китката, около лакътя са по-малко срещани, а още по-малко - около рамената. Нараняванията често се появяват при падане, когато те­жестта па тялото пада върху про­тегнатата ръка.

НАРАНЯВАНЕ НА КИТКИ

Китката е най-често нараняваната става на ръката. Разтяганията и на­вяхванията са често срещани, а мал­ките кости на китката могат да се счупят. Фрактурите на тези малки кости трудно могат да се видят с рентген. Най-често срещаната фрак­тура на китката включва краищата на дългите кости на долната част на ръката и е лесно да се разбере, за­щото предизвиква неестествена из­вивка близо до китката. Лекарите наричат това "фрактура локо типи­ко" или "тип сребърна вилица".

Нараняване на  лакти

"Тенис лакът" е най-честото нара­няване на лакътя; ако смятате, че това е проблем, погледнете Болка в лакътя (стр. 262). Други нараня­вания са по-малко вероятни и обикновено се дължат на падания, автомобилни инциденти или кон­тактни спортове. Често срещан проблем при децата под петго­дишна възраст е частичното измес­тване, което се дължи на дърпане­то на ръката от страна на възрас­тните.

Нараняване на рамене

Ключицата е кост, която често тър­пи фрактури; за щастие, има забе­лежителна заздравява ща сила. Обикновено има ясно изразено по­дуване над ключицата на мястото на фрактурата. Често съществува нес­пособност да се надигне ръката от засегната страна; раменете може също да изглеждат нееднакви. Пре­вързването на ръката към гръдния кош или чрез правене на осморки с единственото лечение, което се изисква. Превръзката тип осморки ви позволява по-добре да ползвате ръката си.

Разделянето на раменете, често виждано при атлетите, е може би най-често срещаната нараняване на раменете. То представлява разтяга­не и скъсване на връзката, която прикрепва ключицата към една от костите, формиращи раменната става. То причинява лека деформа­ция и изключителна чувствителност в края на ключицата, на върха на рамото. Навяхвания иразтягания на други връзки се срещат но ця­лостно скъсване е нетипично, за разлика от фрактурите. Измества­нията на рамото са редки, но се ле­куват най-добре навреме.

Сериозни фрактури и размест­вания се лекуват най-добре навре­ме. Обикновено те причиняват де­формация, силна болка и огра­ничено движение. За други фрак­тури няма да има вреда при отла­гане на лечението, ако нараненият крайник се остави да почива и се пази. Цялостните разкъсвания на сухожилия са редки; разтяганията и навяхванията ще заздравеят с до­машно лечение.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НАРАНЯВАНЕ НА РЪКАТА

Почивка, лед, компреси и повдига­не на крайника. Оставете ръката да почине и поставете лед, увит в кър­па, най-малко за зо минути. Ако болката изчезне и няма подуване за тези зо минути, можете да спрете третирането с лед. Превръзката през рамо за наранявания на рамото и лакътя и частична превръзка за на­ранявания на китката ще повдигне, предпази и даде почивка на травма­та, като в същото време ще позво­ли на пациента да се движи наоко­ло. Продължете третирането с лед в първите осем часа, като поставя­те за зо минути и после махате за 15 минути.

Топъл компрес може да се пос­тави след 24 часа. До 24 часа на­ранената става трябва да може да се ползва, макар и с малка болка, а до 72 часа трябва да бъде почти нормална. Ако не, обърнете се към лекар. Цялостното заздравяване от­нема четири до шест седмици, а през това време трябва да се избяг­ват занимания, които биха довели до повторна травма. Лекарствата, продавани без рецепта, могат да помогнат.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ НАРАНЯВАНЕ НА РЪКАТА

Ще се извърши преглед и понякога рентгеново изследване. Може да бъде поставена гипсова превръзка или превръзка през рамото. Поня­кога се дават болкоуспокояващи, но   обикновено ацетаминофен или дру­ги подобни медикаменти без предписание са достатъчни. Сериозни фрактури, особено тези около ла­кътя, може да изискват хирургичес­ка намеса.

.

D

Поставяне на превръзка през рамото

(А) Използвайте триъгълно парче плат (или сгънат квадратен чар­шаф). Малка сгъ­ната кърпа добавя опора.

(В) Вържете, както е показано.

(С) Безопасна игла ще държи здраво превръзката.

(D) За да добави­те по-голяма си­гурност, вържете другата лента от плата около гръд­ния кош и ръката, както е показано.