Симптоми при инфектирани рани

Ако една рана се възпали, бактери­ите може да се развият в кръвния поток - сериозно състояние, което лекарите наричат "отравяне на кръвта". Ето защо е толкова важно да почистите раната старателно и да я поддържате чиста.

Нормално, след като кожата е наранена, тялото започва да я ле­кува, като образува коричка върху раната. Това са знаците за нормал­но заздравяване:

·    Раната може да просмуква серум, който е жълтеникав и бистър. (Хо­рата често бъркат този серум с гной, която е гъста, има неприятна миризма и никога не се появява на първия ден или около това време).

·    Краищата на раната щe станат розови или червени.

·    Можа да yceщате раната топла или да ви сърби.

Колко време заздравява една рана?

Времето за нормално заздравя­ване зависи от типа на раната. Ед­на незначителна рана  заздравява за следните дни:

 · На лицето - три до пет дни.

·   На гърдите и ръцете - пет до де­вет дни .

·   На краката - седем до дванадесет дни.

По-големите рани или тези, които зеят, изискват новата кожа или тъкан да се развие върху от­вореното пространство. Ето защо се нуждаят от повече време за оз­дравяване. Раните при децата за­растват по-бързо, отколкото при възрастните. Ако една рана не ус­пее да заздравее за очакваното време, обърнете се към лекар.

Какви са усложненията при инфектирани рани?

В сравнение с това, инфектира­ната рана може да забере вътре в кожата, като предизвика болка и подуване. Обикновено инфекцията се нуждае от два до три дни, за да се развие. Ако имате инфекция, добре е лекарят да изследва рана­та, освен ако не е очевидно нез­начителна. Понякога забирането на раната ще я отвори и ще изтече гной. Това е добре, често позволя­ва на раната да оздравее.

Общо казано, трябва да се обър­нете към лекар за следното:

·   Увеличаване на болката, зачервя­ване или подуване около раната дни след нараняването.

·   Изтичане на гной (не серум) от раната.

·   Треска и общо чувство за болестно състояние.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ИНФЕКТИРАНИ РАНИ

Поддържайте раната чиста. Ако е възможно, оставете я отворена на въздух. Можете да я превържете, ако сълзи кръв или серум или е неп­риятна за гледане, или може да се замърси. Тъй като децата чоплят ко­ричките, превръзката може да е под­ходяща за тях. Ежедневно сменяй­те превръзката.

Всеки ден внимателно накис­вайте и почиствайте раната в топ­ла вода. Това ще помогне да отст­раните остатъците и да поддържа­те коричката мека. Наблюдавайте раната за признаци на инфекция.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ИНФЕКТИРАНИ РАНИ

 Лекарят ще изследва раната за инфекция, а асистентът ще ви премери температурата. Лекарят може да вземе малко кръв или течност от рана­та за лабораторни тестове. Той мо­же да предпише антибиотици. Ако раната забере, лекарят мо­же да ядренира с игла или скал­пел. Това не е много болезнено и всъщност облекчава дискомфорта.

За сериозни инфекции може да се наложи да останете в болница.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМА ЛИ ОТРАВЯНЕ НА КРЪВТА, ВСЛЕДСТВИЕ НА ИНФЕКТИРАНАТА РАНА?

Има народно поверие, че червените ли­нии, насочени от раната към ръката или крака, сочат отравяне на кръвта и че пациентът ще умре, когато тези ли­нии стигнат до сърцето. Всъщност те­зи линии са само възпаление на лим­фните канали, отнасящи останките от раната. Те ще спрат сами, когато дос­тигнат местния лимфен възел в под­мишницата или слабините, а ако не, тогава значи има отравяне на кръвта.

Лимфна система. Лявата страна на тази фигура показва лимфните канали по тя­лото. Кръгчетата от дясната страна по­казват местата на лимфните възли; по­дуването или болката в тези зони може да бъде важен симптом.

Инжекция против тетанус, при какви рани се поставя?

Хората могат да отидат до лекарс­кия или спешния кабинет за поста­вяне на инжекция против тетанус, макар и това да не е необходимо. Лекарят трябва да прецени, дли една рана е чиста и незначителна или тя е проблемна.

Въпросът дали една рана е "чис­та" и "незначителна" или не, поня­кога може да бъде труден. Рани, причинени от остри, чисти предме­ти като ножове или самобръсначки, имат по-малка вероятност да се ин­фектират, отколкото рани, в които са проникнали мръсни или чужди тела и са останали под кожата. Од­раскванията и незначителните изга­ряния няма да предизвикат тетанус. Бактерията на тетанус не може да се развива на въздух, така че кожа­та трябва да бъде порязана или убо­дена, за да може бактерията да дос­тигне до място без въздух.

ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ТЕТАНУС

Ако никога не сте получавали основ­ните серии от три инжекции тетанус, трябва да се обърнете към вашия ле­кар. Понякога се налага различен вид инжекция против тетанус, ако не сте били съответно имунизирани. Тази инжекция се нарича "тетанус имун глобулин" и се използва, когато иму­низацията не е била завършена и има значителен риск от тетанус. Тя е по-­скъпа, по-болезнена и има повече ве­роятност да предизвика алергична реакция, отколкото инжекцията за продължаване действието на пре­дишната за тетанус. Така че, водете бележки за имунизациите на ваше­то семейство, както е посочено в края на тази книга, за да знаете датите.

Кога се препоръчва поставянето на инжекция срещу тетанус?

По време на първата инжекция против тетанус (обикновено серия от три инжекции се поставят в ран­но детство), човек развива ус­тойчивост към тетанус за период от три седмици. После този имунитет бавно спада за много месеци. След всяка нова инжекция за подновява­не действието на предишната, иму­нитетът се развива по-бързо и трае по-дълго. Ако сте получили начал­на серия от пет инжекции против тетанус, обикновено имунитетът трае най-малко десет години след всяка инжекция. Въпреки това, ако в раната има замърсен материал под кожата и той не е изложен на въздух, а и ако нямате поставена инжекция против тетанус през последните пет години, се препоръчва инжекция за подновяване на действието, която да запази нивото на имунитет възможно по-високо.

Имунизацията против тетанус е много важна, защото бактерията те­танус е доста често срещана, а бо­лестта (тетанус) е доста сериозна. Бъдете напълно сигурни, че всяко от децата ви има основната серия от три инжекции и съответните ре­имунизации. Тъй като имунитетът трае толкова дълго, обикновено възрастните оставят дълъг период от време между реимунизациите, но имунизацията на децата трябва да бъде "по книга".

Ухапвания от животни, има ли опасност от бяс?

Бясът е много сериозна вирусна ин­фекция, пренасяна в слюнката на животни. Може да бъде прехвърле­на на човек чрез ухапване или од­раскване. Макар че всяка година се откриват животни, заразени с бяс, само един или двама души се инфектират с бо­лестта.

Как се държи едно животно, заразено с бяс?

Едно бясно животно може да се държи по странни начини:

·   Не бяга от хората, както бихте очаквали.

·   Напада без да е провокирано.

·   Текат му лиги или устата му се пени.

·   Разхожда се наоколо през деня, ако е нормално да го прави нощем.

Избягвайте животни, които се държат различно от типичното, може да са болни от бяс

Основните носители на бяс са скунксовете, лисиците, прилепите и миещите мечки. По-рядко бяс се среща при говеда, кучета и котки. Сравнително рядко болестта се среща при катерици, плъхове и мишки. Котките и кучетата поставят най­-голям риск от бяс за хората поради честия им контакт с тях и големия брой ухапвания, за които се съоб­щава всяка година. Що се отнася до вашите домашни любимци, тези на вашите съседи и вие самите, имунизирайте котките и кучетата си срещу бяс.

Ако сте ухапани от диво жи­вотно или от куче или котка, за чиито имунизации не знаете, оба­дете се на вашия лекар да реши, дали се нуждаете от лечение сре­щу бяс.Ако сте ухапани от домашно куче или котка, а стопанинът на животното му е поставил всички инжекции и го следи за болести, не е нужно да ходите на лекар.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ  ПРИ УХАПВАНЕ ОТ ЖИВОТНО

Лекувайте ухапванията от животно, както бихте лекували други рани. Ако ви ухапе диво животно, обадете се на властите за контрол над животни. Опитът да направите капан на диво животно може да из­ложи вас или други хора на до­пълнителен риск.

За домашно животно, което има поставени всички необходими инжекции, няма вероятност да има бяс. Все пак, трябва да планирате да прегледате животното за след­ващите 15 дни, за да сте сигурни, че не е развило болестта. Обикно­вено можете да разчитате на соб­ствениците на домашното живот­но да го наблюдават. Ако собстве­никът е неотзивчив, обадете се на службите за контрол над животни. Ако животното развие бяс през периода на наблюдение, ухапвани­ята на жертвата трябва да бъдат третирани незабавно.

Много общини изискват да се докладва на здравния отдел за ухапвания от животни.

Какво да очаквате в кабинета на лекаря при ухапване от животно

Лекарят трябва да балансира отда­лечената възможност от проявата на бяс с рисковете на лечението. Непровокираното нападение от ди­во животно или ухапване от живот­но, което се проявява като бясно, може да изискват ваксина и серум срещу бяс. Ухапване от животно, което е избягало, изисква лечение­то да бъде безопасно.

Какво може да предизвика инжекцията срещу бяс?

Лекарят ще ви даде ваксина против бяс под формата на пет инжекции - една веднага и четири за следващите 28 дни. Ваксината може да предизвика местна кожна реакция, треска, главоболие и га­дене. Рядко са сериозните реакции. Серумът против бяс, използван в днешно време, е от човешки про­изход и причинява малко стра­нични ефекти.

Лекарят може да ви постави инжекция против тетанус, макар че възможността за тетанус е мал­ка от ухапване от животно. Обик­новено не се нуждаете от антиби­отици.

Какво представляват раните от убождане и как да се справим с тях

Гвоздеи, топлийки, габърчета и други остри предмети могат да предизвикат убодни рани на кожата. Тъй като раните от убождания рядко налагат шевове. Важните въпроси тук са:

•   Наранени ли са подкожните тъкани?

•   Има ли нещо (мръсотия или предмет) останало в раната?

•   Жертвата нуждае ли се от инжекция против тетанус?

Повечето незначителни убодни рани засягат крайниците - ръце, длани, крака и особено стъпала. Едно дълбоко убождане, където и да е по тялото, би могло да предизвика вътрешно нараняване, което не е видимо, така че трябва да се обърнете към лекар за съвет. Убодната рана на дланта може да бъде сериозна, ако се инфектира. Обърнете се към лекар за рана на дланта, освен ако не съвсем незначителна.

Гвоздей, шиш за лед или друг голям предмет е по-вероятно да предизвика подкожно нараняване, отколкото малък предмет като игла. Редките знаци за сериозно нараняване са:

•   Силно изпомпване на кръв от раната - възможно е да е наранена артерия.

•   Вкочаненост или изтръпване в сухожилието зад раната - възможно е да е засегнат нерв.

•   Трудност при движене на сухожипието зад раната - възможно е да е засегнато сухожилие.

Тези симптоми налагат спешна грижа.

Убодните рани могат да се инфектират, особено ако вътре има останал чужд материал - треска, игличка или парче стъкло. Обърнете се към лекар, ако имате въпроси относно дали раната е чиста от чужди материали.

Знаците за инфекция при рани от убождане включват:

•   Треска.

•   Значително зачервяване.

•   Образуването на гъста, жълтеникава гной.

•   Подуване на участъка около раната.

Това са знаците, за да се обърнете към лекар, и които обикновено се развиват до 24 часа или повече.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РАНИ ОТ УБОЖДАНЕ

Не оказвайте натиск върху раната, освен ако не кърви обилно или не изпомпва кръв по начин, предполагащ, че е засегната артерия. Оставете раната да кърви, колкото се може повече, за да отстраните чуждите материали.

Почистете раната със сапун и вода или 3% кислородна вода . Накиснете раната в топла вода или разтвор от хлебна сода няколко пъти на ден, в продължение на четири или пет дни. Това помага да запазите кожното убождане отворено, така че микробите или чуждите остатъци да могат да се махнат от нея.

Потърсете медицинска грижа, ако видите знаци за инфекция или ако раната не е заздравяла след две седмици.Убедете се, че сте ваксинирани срещу тетанус.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ  ПРИ УБОЖДАНЕ

Лекарят ще изследва раната, за да прецени размера на убождане, нараняване на подкожни тъкани или възможна инфекция. Може да предприеме рентгеново изследване или да изследва раната хирургически. Бъдете подготвени да кажете на лекаря за възможни алергии към местни упойки. Повечето лекари препоръчват домашно лечение. Рядко се предписват антибиотици.

Как се почистват малки рани?

Замърсената рана често се ин­фектира. Ако мръсни или чужди те­ла проникнат под кожата, те могат да причинят загнояване и забавят оздравяването. По време на нараня­ването проникват само малко мик­роби, но за няколко дни те могат да се умножат до много голям брой. Антисептичното средство премах­ва нечистотиите и убива микроби­те. Разтвор от 3% водород прекис (кислородна вода), който се разпен­ва и почиства, като го сложите вър­ху раната, е добро почистващо ве­щество, а йодът е доста добро сред­ство за убиване на микробите. Си­лен разтвор от хлебна сода ще из­тегли течността и подутината от ра­ната и в същото време ще я абсор­бира и почисти. Дори обикновен са­пун и вода ще помогнат.

Много често почистването е по­важно от убиването на бактериите, защото много препарати (Листе­рин, Цефиран, Бактин и т.н.) дейст­вително не са много добри в убива­нето на бактерии. Антибиотичните кремове (като Бацитрацин и Неос­порин) са скъпи, обикновено не­нужни и с въпросителна ефектив­ност. Спрейовете за първа помощ струват цяло състояние.

Обърнете особено внимание на първоначалното почистване на раната и отстранете всички заби­ти мръсни частици. Направете то­ва дори и да боли, и да кърви. За малки чисти порязвания използ­вайте сапун и вода, последвани от йод и после пак сапун и вода. Бе­тадин (Jodasept) е непричиняващ болка йоден препарат. За по-голе­ми рани използвайте кислородна вода със силно изтъркване.

Дозиране

Повечето разтвори кислородна во­да се продават със сила 3%. Не из­ползвайте по-силен от 3% разтвор на кислородна вода като такъв, който се използва за избелване на косата. Излейте разтвор върху ра­ната и изтъркайте с груб плат. Из­мийте и повторете. Продължете докато вече не виждате нечисто­тии под нивото на кожата. Ако не можете да почистите раната, оти­дете на лекар.

Йодът е оцветил или изтрил мястото на раната и около нея. Измийте го за няколко минути, ос­тавяйки следа от йодния цвят вър­ху кожата.

За да накиснете раната в разт­вор от хлебна сода, използвайте една супена лъжица (15 мл) в ед­на чаша (250 мл) топла вода. Ако сте наранили пръст на ръката или крака, пъхнете го в чашата. За други рани, накиснете кесия в раз­твора и поставете върху раната ка­то компрес. Въобще раната тряб­ва да се накисва за пет до десет минути, два пъти на ден. Ако ко­жата е набръчкана и "подгизнала" след накисването, значи е кисната твърде дълго. Можете да постави­те целофан или полиетиленова кърпа над компреса, за да запази­те по-дълго топлината и влагата.

Странични ефекти 

Кислородната вода е сигурна вър­ху кожата, но може да обезцвети косата и дрехите, така че не опит­вайте да я разливате.

Йодът може да изгори кожата, ако се остави с пълната си сила, така че бъдете внимателни. Йодът също така е отровен, ако се по­гълне; дръжте го далеч от деца. Някои хора са алергични към йод; преустановете употребата, ако по­лучите обрив.

Хлебната сода е напълно си­гурна, доколкото се използва вър­ху кожата, а не да се поглъща. 

Какво е предназначението на превръзки и лейкопласт

Да затварят и защитават малки рани. Превръзките в действителност не "подобряват". Понякога е по­добре да оставите малката рана отворена на въздух, вместо да я покривате. Но домашната аптечка няма да е пълна без кутия подбра­ни залепващи се превръзки. За да оформите по-голяма превръзка, Ви трябват и лейкопласт, и марля. Превръзките са полезни за покри­ване на нежни пришки, за не за­мърсяване на рани, за събиране краищата на порязано място. Имат значение и за скриване на раната от поглед, като така имат козметична важност.

Какви средства да използваме при различни рани

За малки порязвания и наранени места, използвайте превръзка от първа ръка. Оставете превръзката за около ден, това обикновено е дос­татъчно; сменяйте превръзката все­ки ден, ако искате да задържите ра­ната покрита по-дълго време. За по­рязвания, поставете превръзката перпендикулярно на порязаното място и придърпайте кожата към порязаното място от двете страни преди да поставите превръзката, за да намалите опъването на кожата.

Превръзката трябва да държи краи­щата прибрани заедно, докато ра­ната заздравее. За по-големи нара­нявания, направете превръзка от ролка стерилна марля или стерилни 2"х2" (5х5см) или 4"х4" (10xlO см) марлени тампони и здраво стегне­те на мястото с лейкопласт. Сме­няйте превръзката всеки ден. Ако за­бележите, че от порязаното място излиза бял мазен секрет, обърнете се към лекар.

Странични ефекти при рани

Ако раната не е почистена, когато я покривате с превръзка, може да предизвикате развиването на ин­фекция от ранно откриване. Почис­тете раната с антисептични средст­ва и я поддържайте чиста. Сменете превръзката, ако се намокри. Някои хора са алергични към лейкопласт и трябва да използват антиалер­гични лепенки. Ако лейкопластът се остави за около седмица, може да раздразни кожата, така че дайте почивка на кожата.

Някои хора оставят превръзка­та твърде дълго, защото се стра­хуват от болката, когато ямахат - особено, ако космите им са за­лепнали за лепенката. За безболез­нено отстраняване, поставете ла­кочистител на гърба на лейкоплас­та (не на тази страна, която покри­ва раната) и оставете да се накис­не няколко минути. Това ще разт­вори лейкопласта и ще освободи кожата и космите.

Точки за натиск. Ако превръзката не спира кървенето на раната, намалете притока на кръв към тази част на тя­лото, като натиснете върху точката за натиск. Изберете най-близката точка между раната и сърцето. Най-често използваните точки за натиск са от вътрешната страна на горната част на ръката и от вътрешната страна на бедрото.