Какво представляват ечемик на окото ?

  Може да наречем този проблем "подутини около очите", защото изглеждат точно така.

Ечемиците са инфекции (обик­новено със стафилококови бакте­рии) на тънките жлези в клепачите. Те са малки гнойни възпаления, а подутините са червени и болезне­ни. Нарастват до пълен размер за ден или малко повече.

Друг тип подуване на клепача, наречено халацион (малка киста на окото), се появява за повече дни или дори седмици и не е червено или чувствително. Халацион често нала­га дренаж, извършен от лекар, до­като повечето ечемици реагират на домашно лечение. Все пак, лечени­ето на халацион не е спешно.

Какво представляват слъзните канали?

Сълзите са овлажняващата система на окото. Те се образуват непрекъс­нато от слъзните жлези и после се отводняват към носа чрез слъзните канали. Тези слъзни канали често не са напълно развити при раждане, така че оттичането на сълзите е бло­кирано. Когато това се случи, съл­зите може да се събират в слъзния канал и да предизвикат подуването му, което се явява като подутина от­страни на носа, точно под вътреш­ния ъгъл на окото. Това подуване не е червено или чувствително, освен ако не се инфектира. Повечето бло­кирани слъзни канали се отварят от само себе си през първия месец от живота на детето, а повечето от ос­таналите се оправят с домашно лечение. Сълзите, стичащи се надо­лу по бузите, рядко се забелязват през първия месец на детето, защото бебето произвежда съвсем мал­ко количество сълзи.Самата очна ябълка не е засег­ната при ечемик или запушен слъ­зен канал. Проблемите с очните ябълки и особено със зрението не трябва да се отдават на тези два от­носително незначителни проблема.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАПУШЕНИ СЛЪЗНИ КАНАЛИ И ЕЧЕМИК

За ечемици поставяйте топли, влаж­ни компреси за 10 до 15 минути най-­малко три пъти на ден. Както при всички гнойни възпаления, целта е да се дренира загнояването. Комп­ресът ще помогне да се "определи точката" на загнояването. Това означава, че тъканта над гнойното въз­паление става по-тънка и гнойта в абсцеса е много близо до повърх­ността. След като се определи точка­та на абсцеса, често той се дренира спонтанно. Ако това не се случи, мо­же да се наложи абсцесът да бъде раз­рязан с ланцет от лекар. Повечето ечемици ще се дренират спонтанно, дори без домашна манипулация. Те се оттичат навътре към окото или на­вън към кожата. Понякога ечемици­те изчезват без да се определя точка­та им и без да се оттичат.

Халацион обикновено не реаги­ра на топли компреси, но те няма да му навредят. Ако няма подобре­ние с домашно лечение след 48 часа, обърнете се към лекар.

За блокирането на слъзните канали, просто масажирайте поду­тината надолу с топли, влажни компреси няколко пъти на ден. Ако подутината не е червена или

болезнена (сочеща инфекция), това може да продължи за няколко месеца. Ако проблемът съществува за толкова дълго, обсъдете го с вашия лекар. Ако издутината стане червена и се разраства, ще са необходими антибиотични капки.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРИ

Ако точката на ечемика е определена и той е готов за дрениране, лекарят ще го отвори с малка игла.Ако не е определен, обикновено ще ви посъветват за компреси, понякога може да се добавят и антибиотични капки за очи. Опитването да се дренира ечемик, чиято точка не е определена, обикновено не е много задоволително.

Халацион може да се отстрани с малка хирургия. Това зависи от вас. Халационите не са опасни и обикновено не изискват да бъдат отстранени.

Ако детето е над шест месеца и все още има проблеми с блокирани слъзни канали, каналите могат да бъдат отворени в почти всички случаи с много фина сонда.

Това сондиране е успешно от първия опит при 75% от всички случаи и на следващи опити за ос­таналите случаи. Само рядко е не­обходима хирургическа процедура за отваряне на слъзен канал. За чер­вени и подути канали обикновено се препоръчват антибиотични капки, както и топли компреси.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПАРЕНЕТО, СЪРБЕЖА И ОТТИЧАНЕТО НА ОЧИТЕ?

Тези симптоми обикновено оз­начават конюнктивит или "остър ин­фекциозен конюнктивит" с възпале­ние на мембраната, която покрива окото и вътрешната повърхност на клепача. Възпалението може да се дължи на дразнител във въздуха, ви­русна инфекция или бактериална инфекция. Бактериалните инфекции и някои вирусни инфекции (особено херпес) са потенциално сериозни, но са най-малко срещани.

Какво причинява паренето и сърбежа на очите?

Химикалите и частиците от смог могат да предизвикат парене и сърбеж, които понякога изглеждат толкова сериозни, колкото симпто­мите, предизвикани от сълзотворен газ. Тези симптоми представляват химически конюнктивит и засягат хората, изложени на достатъчно хи­микали. Запушената стая, хлорира­ният плувен басейн, пустинната пя­съчна буря, блестенето на слънце­то по ски наклоните или излагане­то в дъгата на оксижен може да про­вокират подобно физическо или хи­мическо раздразнение.

Кого може да засегне алергичния конюнктивит?

В сравнение с това, алергични­ят конюнктивит засяга само онези хора, които имат алергии. Почти винаги алергенът (който предиз­виква реакция на тялото) е във въз­духа. Този проблем може да се по­яви през пролетта, лятото или есента, в зависимост от дразне­щия цветен прашец и обикновено трае две или три седмици. Тревни­ят цветен прашец е може би най­честият дразнител.

Незначителен конюнктивит често съпровожда вирусна настин­ка, причиняваща добре познатите симптоми и траеща само няколко дни. Някои вируси, като херпес, причиняват дълбоки язви на рого­вицата и пречат на зрението.

Бактериалните инфекции при­чиняват образуването на гной и из­тичането на гъст, обилен секрет от очите. Често клепачите са покрити с коричка и "слепнати" при събуж­дане. Тези инфекции могат да причи­нят разраняване на роговицата и са сериозни.

Кога говорим за ирит или увеит?

Някои сериозни болести засягат по-дълбоките пластове на окото, тези пластове, които контролират действието на лещата и размера на зеницата. Това състояние се нарича "ирит" или "увеит" и може да причини несиметричност на зени­ците или болка, когато зеницата ре­агира на светлина. Налага се меди­цинско внимание.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПАРЕНЕ, СЪРБЕЖ ИЛИ ПОДУВАНЕ НА ОЧИТЕ

Ако физическо, химическо или алер­гично излагане е причина за симп­томите, най-важното нещо е да из­бягвате излагането. Тъмните очила, очилата по време на работа, къщи и коли с климатична инсталация за филтриране на въздуха, избягване на хлорирани плувни басейни и други такива мерки са подходящи.

Антихистамините, независимо с рецепта или не, могат слабо да по­могнат, ако проблемът е алергия, но не очаквайте пълно облекчение без предизвикване на сънливост от лечението. Подобна вирусна инфек­ция, свързана с настинка или грип, ще отмине за няколко дни и е най­добре да бъдете търпеливи.

Ако раздразнението на окото не премине, ако секретът се сгъстява или ако имате болка в окото или проблем със зрението, обърнете се към вашия лекар. Не очаквайте температура при бактериална инфекция на окото; може да липсва.Тъй като инфекцията е повърхностна, внимателното измиване на окото с разтвор на борова киселина (следвайте инструкциите на етикета) ще помогне да отстраните бактериите, но все пак трябва да се обърнете към лекар. Капките за очи (Murine, Visine и др.) могат да успокоят незначителен конюнктивит, но няма да го излекуват.

Паренето на очите може да е реакция на социално действие. Ако пушенето на другите около вас е неприятно, кажете го. Ако някое индустриално предприятие близо до вас замърсява околната среда, накарайте компанията да почиства.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ПАРЕНЕ, СЪРБЕЖ ИЛИ ОТТИЧАНЕ НА ОЧИТЕ

Лекарят ще провери зрението, движението на очите, клепачите и реакцията на зениците към светлина.

Офталмологът (хирургически специали ст по очни болести) може да направи преглед с визьор. Може да бъдат предписани антихистамини и да се дадат общи съвети. Често се дават антибиотични капки за очи или мехлеми. Мехлемите за очи с кортизонов характер не трябва да се предписват често; определени инфекции (херпес) могат да се влошат с тези лекарства. Ако се диагностицира херпес - обикновено от офталмолог - ще са необходими специални капки за очи и други лекарства.

Кога говорим за намалено зрение?

Малко хора се нуждаят от спешна защита на зрението. Намаленото зрение е сериозна заплаха за качес­твото на живот. Обикновено е не­обходима професионална помощ.

Малко ситуации не изискват по­сещение при здравен специалист. Когато малки, единични "плаващи предмети" преминават пред окото от време на време и не влияят на зрението, това не е знак за притес­нение. Леко, обратимо замъгляване на погледа може да се появи след излагане на открито или след обща умора. При младите хора внезапно­то заслепяване и на двете очи е ти­пична хистерична реакция и не е трайна заплаха за зрението; такива пациенти се нуждаят от лекар, но не задължително от очен лекар.

Обикновено въпросът не е, да­ли да се обърнем към някой здра­вен специалист, а към кого да се обърнем. Оптиците правят очила; те не са лекари и не поставят ди­агнози на очни проблеми.

Оптометристът преценява не­обходимостта от очила, проверява за заболявания на очите и опреде­ля какви предписани лещи ще да­дат най-добро зрение. Обикновено състоянията, разглеждани от опто­метрист, са късогледство (миопия), далекогледство (хиперопия) и изк­ривяване на зрението (астигмати­зъм). Макар че оптометристите не са лекари, при някои положения могат да предписват лекарства.

Ако има подозрения за друг проблем, оптометристът може да ви насочи към офталмолог, който е лекар и хирургически специа­лист. Офталмологът е крайният орган за очни болести. Понякога проблемът с окото е част от общ здравословен проблем; в такива случаи може да е подходящ първо­начален лекар.

Кога да посетим очен специалист при намалено зрение?

Опитайте да намерите правил­ния здравен професионалист още от началото; това ще ви спести време и пари. Следващите приме­ри могат да ви помогнат за взема­нето на решение:

·   Училищната сестра открива намалено зрение при детето. Посетете офталмолог или опто­метрист- възможна е миопия (къ­согледство ).

·   Внезапна заслепеност в едното око при възрастен човек. Посе­тете офталмолог или интернист ­възможно е удар или временен ар­терит (възпаление на артерия).

·   Сияния около светлините и бол­ка в очите. Посетете офталмолог - възможна е остра глаукома (по­вишено напрежение в окото).

·   Постепенно отслабване на зре­нието при възрастен, който но­си очила. Посетете офталмолог или оптометрист - промяна на пречупването на окото.

·   Внезапна заслепеност в двете очи при здрав млад човек По­сетете интернист или офталмолог - възможна хистерична реакция.

·   Постепенно замъгляване на зре­нието при възрастен човек, без подобрение при приближаване и отдалечаване. Посетете офтал­молог - възможен катаракт - пер­де на очите (образуване на сенчес­ти петна в лещата на окото).

·   Възрастен човек, който вижда най-добре предмети на разсто­яние. Посетете оптометрист или офталмолог - възможна пресби­опия (състояние, което лишава окото от способност да се фоку­сира на близки предмети).

·   Промени в зрението, докато вземате лекарства. Обадете се на лекаря, предписал лекарства­та - може това да се дължи на ле­карството.

·   Отслабване на зрението в ед­ното око, със "сянка" или "ка­пак" в полезрението. Посетете офталмолог - възможно е откъс­ване на ретината.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ НАМАЛЕНО ЗРЕНИЕ?

Лекарят ще провери зрението, дви­жението на очите, зениците, задната част на окото и напрежението на око­то, ако е подходящо; ще бъде извър­шен преглед с визьор. Ще се поста­ви обща медицинска оценка. Може да се наложи тестване за очила; зае­тите офталмолози понякога на­сочват към оптометрист за тази про­цедура. При някои състояния може да се препоръча хирургия. Лазерна­та хирургия е все по-нарастващ ва­риант, вместо предписването на смя­на на очила или контактни лещи.

Болка в окото, как да разберем причината?

Болката в окото може да бъде ва­жен симптом и не бива дълго да се пренебрегва. За щастие, това е не­обичайно оплакване. Сърбежът и па­ренето  са по-често срещани. Болката в окото може да се дължи на нараняване, инфекция или на скрита болест.

Важна болест, която може да причини болка в окото, е глаукома. Глаукомата може бавно да доведе до слепота, ако не се лекува. При глау­кома течността вътре в окото е под необичайно високо напрежение, а очната ябълка е напрегната, причи­няваща дискомфорт. Първо се загуб­ва зрението настрани. Постепенно и почти незабележимо полезрението се стеснява, докато човек остане са­мо с "тунелно зрение". В допълне­ние, човек често вижда "сияния" око­ло светлините. За съжаление това оплакване може да се появи, дори когато няма придружаваща болка.

Болката в окото не е специ­фично оплакване и въпросите, свързани с болката, трябва да се разглеждат индивидуално.

Чувството за умора в очите или някакъв дискомфорт след дъ­лъг период на работа (напрежение на очите) е незначителен проблем и действително не се определя ка­то очна болка. Значителна болка зад окото може да е резултат от главоболие от мигрена, а болка над или под окото може да пред­полага проблеми със синусите.

Кога говорим за фотофобия?

Болка и в двете очи, особено при излагане на ярка светлина, "фотофобия" , е типична при много вирусни инфекции като грип и ще отшуми с подобряване на инфек­цията. Повечето сериозни случаи на фотофобия, особено когато е за­сегнато само едното око, може да сочи възпаление на по-дълбоките пластове на окото и да изисква на­месата на лекар.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ  ПРИ БОЛКА В ОЧИТЕ

С изключение на очната болка, свързана с вирусно заболяване или напрежение в очите или незначите­лен дискомфорт, който е по-скоро умора, отколкото болка, ние не пре­поръчваме домашно лечение. В те­зи случаи почивката на очите, взе­мането на малко ацетаминофен и избягването на ярка светлина може да помогнат. Следвайте схемата с решения за обсъждане на други проблеми, където е уместно. Кога­то симптомите продължават, прове­рете ги при рутинно посещение при лекаря.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ БОЛКА В ОЧИТЕ?

Лекарят ще провери зрението, дви­женията на очите и задната част на окото с офталмоскоп. Офталмолог (хирургически специалист по бо­лести на очите) може да погледне окото с микроскоп или със способ, наречен визьор. Ако има вероятност за глаукома, лекарят ще провери напрежението на очната ябълка. То­ва е просто, бързо и безболезнено. Много лекари обикновено насочват пациенти с очни симптоми към оф­талмолог. Можете директно да оти­дете при офталмолог, ако имате се­риозни притеснения.

МЕРКИ ПРИ РАБОТА С КОМПЮТЪР, КАК ДА НЕ СЕ ДРАЗНЯТ ОЧИТЕ ПРИ ВЗИРАНЕ В ЕКРАНА

Взирането в компютърния екран за дълго време може да предизвика нап­режение на очите, раздразнение, за­мъгляване на зрението и главоболие. Обаче няколко изследвания посочват, че тези проблеми са временни. За да ги намалите:

• Мигайте често, оставете очите да си починат с кратковременни отвръ­щания на погледа от екрана и, ако е необходимо, използвайте капки за очи. Взирането в екрана намалява ми­гането ви и така изсушава очите ви.

• Избягвайте ослепителната светли­на от екрана, като използвате неди­ректно осветление, като смените мяс­тото на екрана или като поставите ан­тиотражателен филтър върху него.

• Уверете се, че вашият монитор про­извежда остри, ясно очертани изоб­ражения. Неясните екранни изображе­ния засилват напрежението на очите.

• Слагайте специални очила за ра­бота с компютър, ако е необходимо. Ако носите бифокални очила, може­те да наведете главата си под неудо­бен ъгъл, за да виждате екрана през по-малка част от очилата си.

Какво да направим, ако ни влезе нещо в окото?

Нараняването на окото трябва да се вземе на сериозно. Ако имате някак­ви въпроси, посетете лекаря. Чуждото тяло в окото трябва да бъде от­странено, за да се избегне опасност­та от инфекция или загуба на зре­ние. Бъдете особено внимателни, ако чуждото тяло е от метал, по­лучено при сечене на метал; малка­та метална частица може да проник­не в окото с голяма сила и да дос­тигне до очната ябълка.

При определени обстоятелства можете да се справите с този проб­лем у дома. Ако чуждата частица е малка, като песъчинка, и не се е за­била в окото с голяма скорост, е лесно да бъде отстранена. Малките кръгли частици, като песъчинки, рядко остават за дълго под клепача.

Всъщност чуждото тяло може дори да не е вече в окото; може просто да имате такова усещане. Това усещане сочи, че е имало од­раскване или нараняване на рого­вицата, прозрачната мембрана, която покрива цветната част на окото. Незначителното нараняване на роговицата обикновено заздра­вява бързо без проблеми, но по­-значителното нараняване изисква медицинско внимание.

Дори да мислите, че наранява­нето е незначително, преглеждайте ежедневно схемата с решения за та­кива случаи. Ако имате някакви симптоми след 48 часа и те не са ясно разрешени, обърнете се към лекар. Незначителните проблеми ще отшумят до 48 часа; окото бър­зо възстановява нараняването.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЧУЖДО ТЯЛО В ОКОТО

Бъдете внимателни. Измийте око­то. Водата действа добре; слаб раз­твор на борова киселина действа по-добре, ако имате налична (след­вайте инструкциите на етикета).

Прегледайте окото сами и нека и някой друг да го направи. Използвай­те добра светлина и осветете окото и отпред, и отстрани. Обърнете осо­бено внимание на роговицата.

Не търкайте окото; ако има чуж­до тяло, ще надраскате роговицата

Проверявайте зрението си все­ки ден; сравнявайте двете си очи ка­то четете вестници с различен раз­мер от другия край на стаята, пър­во с едното око, после с другото. Ако не сте сигурни, че всичко е на­ред, обърнете се към лекар.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ

Лекарят ще провери зрението ви и ще изследва окото, включително под горния клепач - това не е бо­лезнено. Обикновено лекарят ще  капне флуоресцентна боя в окото и ще го изследва под ултравиолетова светлина - това не е болезнено или вредно. Офталмолог (хирургически специалист по болести на очите) ще изследва окото със специален мик­роскоп.

Лекарят ще отстрани чуждото тяло от окото. В кабинета лекарят може да използва памучен там­пон, разтвор за измиване на очи или малка игла или "очна сонда". Понякога лекарят може да поста­ви антибиотичен мехлем или да сложи превръзка на окото. Може да бъдат назначени капки за очи, които разширяват зеницата. Лека­рят може да предприеме рентгено­ва изследване, ако чуждото тяло е вътре в очната ябълка.

КРЪВ В ОКОТО

Понякога кръвоносен съд в бялата част на окото може да се спука и да предизвика неприятно червено петно. Тази кръв в окото се нарича подко­нюнктивен кръвоизлив и ще изчезне до няколко седмици. Ако нямате проблеми със зрението или болка и, ако проблемът е само в бялата част на окото, можете да изчакате да от­мине, без да се обръщате към лекар. Ако вземате лекарства за разрежда­не на кръвта, обадете се на вашия ле­кар и му кажете за проблема.

Кръвотечение от носа, какви са причините?

Кръвоносните съдове в носа лежат много близо до повърхността и при най-леко нараняване може да се по­яви кървене. При деца честа причина е чопленето на носа. Поддържане­то на ноктите изрязани и разубеж­даването от този навик са добра пре­вантивна медицина.

Кръвотечението от носа често се дължи на раздразнение от вирус на настинка или на силно издухва­не на носа. Основният проблем в този случай енастинката, а лечени­ето на симптомите и ще намали възможността от кръвотечение. Ако лигавицата на носа е суха, са по-вероятни спукване и кървене.

Запомнете тези ключови точки:

·   Вие почти винаги можете сами да спрете кръвотечението.

·   Повечето от случаите на кръво­течение са свързани с настинки или незначително нараняване на носа.

·   Манипулация като правене на компрес с марля има значителни недостатъци и ако е възможно трябва да се избягва. '

·   Изследването на причината за повтарящо се кръвотечение от носа не е спешно и е най-добре да се направи, когато носът не кърви.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ КРЪВ ОТ НОСА 

Носът се състои от костна и хру­щялна част: "твърда" и "мека" част. Участъкът от носа, който обикнове­но кърви, лежи в меката част, а на­тискът ще контролира кръвотечени­ето. Просто стиснете носа между палеца и показалеца, точно под твърдата му част. Натискът трябва да се приложи за най-малко пет ми­нути. Пациентът трябва да е седнал. Не е необходимо да се държи гла­вата назад. Това просто насочва кръвта да тече назад, вместо напред. Студените компреси или поставяне­то на лед напречно на горната кос­тна част на носа може да помогнат. Почти всички кръвотечения могат да се контролират по този начин, ако може да се даде достатъчно вре­ме на кървенето, за да спре. Ако то просто не спира и кървенето е значително, естествено трябва да отидете до спешния кабинет.

Кръвотеченията са най-типични през зимата, когато има вируси и сухи, отоплени помещения. По-­хладната къща и изпарител за ов­лажняване на въздуха помагат на много хора.

Ако кръвотечението е повтарящ се проблем, ако се появява все по­-често и ако не е свързано с настин­ка или друго незначително раздраз­нение, трябва да се консултирате с лекар. Не е нужно да търсите лекар веднага след кръвотечението, защо­то прегледът в този момент може да поднови кървенето от носа.

За да спрете кръвотечение от носа, седнете и натиснете точно под твърдата част на носа. Задръжте за пет минути. Не е необходимо да навеждате главата назад.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ КРЪВОТЕЧЕНИЕ ОТ НОСА

За спре кървенето, лекарят ще накара пациента да седне и ще нап­рави компрес на ноздрите. Това ще се извърши, дори ако пациентът вече го е опитал у дома, а обикно­вено то действа.

Ако кръвотечението не може да спре, лекарят ще опита да намери кървящата точка в носа. Ако тя се вижда, лекарят ще опита да съсири кръвта чрез изсушаване с елект­рическо или химическо обгаряне. Ако това не е успешно, превързва­нето на носа е неизбежно. Такъв вид превързване е неудобно и може да доведе до инфекция; следователно пациентът трябва да се наблюдава внимателно.

Ако сте посетили лекаря заради повтарящо се кръвотечение от но­са, трябва да очаквате въпроси за съ­бития, предшестващи кръвотечени­ята, и внимателен преглед на самия нос. В зависимост от историята и физическия преглед, в редки случаи може да бъдат назначени тестове за съсирване на кръвта.

ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ ПРЕДИЗВИКВА ЛИ КРЪВОТЕЧЕНИЕ ОТ НОСА 

Медицинското мнение е разделено от­носно това, дали високото кръвно на­лягане предизвиква кръвотечение от но­са, но повечето лекари вярват, че двете състояния рядко са свързани. Като пред­пазна мярка, човек с високо кръвно на­лягане, който има кръвотечение от но­са, трябва да си мери кръвното наляга­не в продължение на няколко дни.

Кои жлези най-често се подуват?

Най-честите видове подути жлези са лимфните възли и слюнчестите жле­зи. Най-големите слюнчести жлези се намират под и пред ушите.   Кога­то се подуят, резултатът е характер­но подута челюст, която изглежда както при заушка.

Лимфните жлези участват в за­щитата на тялото срещу инфек­ция. Те могат да се подуят, дори ако инфекцията е обикновена или не отличаваща се, макар че обик­новено можете да различите ин­фекцията, предизвикала подуване.

·   Подутите жлези на врата често придружават възпалено гърло или ушни инфекции. Подуването на жлеза просто сочи, че тя учас­тва в борбата срещу инфекцията.

·   Лимфните жлези в слабините са уголемени, когато има инфекция в стъпалата, краката или в гени­талната област. Тези жлези често са подути, когато не може да се открие видима инфекция.

·   Подутите жлези зад ушите често са резултат от инфекция на скал­па. Ако няма инфекция на скал­па, възможно е човекът понасто­ящем или наскоро да е имал ру­беола. Инфекциозната мононуклеоза (моно) също може да предизвика подуване на жле­зите зад ушите.

Ако подутата жлеза е червена или чувствителна, може да има бактери­ална инфекция в самата жлеза, кое­то налага антибиотично лечение.

В други случаи подутите жлези не изискват никакво лечение, защо­то те просто се борят с инфекциите на друго място. Ако има придружа­ваща възпалено гърло или болка в ушите, проблемът трябва да се тре­тира като при възпаление. Обаче поду­тите жлези обикновено са резултат от вирусни инфекции, които не изискват лечение.

Ако сте забелязали подуване на една или няколко жлези, прогресив­но нарастващи за период от три сед­мици, трябва да се консултирате с лекар. В много редки случаи подутите жлези може да са сигнал за се­риозни скрити проблеми.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПОДУТИ ЖЛЕЗИ

 Наблюдавайте жлезите няколко сед­мици, за да видите дали продължа­ват да се уголемяват, или дали дру­ги жлези се подуват. Огромното мнозинство от подуги жлези, което трае повече от три седмици, не са сериозни, но трябва да се консул­тирате с лекар, ако жлезите не спа­дат. Възпалението в жлезите обик­новено ще изчезне за няколко дни; болката се дължи на бързото уго­лемяване на жлезата в ранните ета­пи на борба с инфекцията. Жлезата се нуждае от много повече време, за да възвърне нормалните си раз­мери, отколкото за да се подуе.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ПОДУТИ ЖЛЕЗИ

 Лекарят ще прегледа жлезите и ще провери за инфекции или други причини за подуване. Ще бъдат прег­ледани и други жлези, които може и да не са посочени от пациента. Ле­карят ще попита за температура, за­губа на тегло или други симптоми, свързани с подуването на жлезите. Той може да реши, че се налагат кръвни тестове или просто ще наб­людават жлезите за определен пе­риод от време. В редки случаи мо­же да е необходимо да се отстрани (биопсия - вземане на тъканна про­ба) малко парченце от жлезата за из­следване под микроскоп.

Дрезгавостта при възрастни и деца е с различен произход

Дрезгавостта обикновено се дължи на проблем с гласните струни.

Дрезгавост при деца

При бебета под три месеца това мо­же да се дължи на сериозен проблем, като дефект по рождение или сму­щение на щитовидната жлеза. При малки деца дрезгавостта по-често се дължи на продължително или пре­калено плачене, което оказва напре­жение върху гласните струни.

При по-големи деца вирусните инфекции са най-честата причина за дрезгавост. Ако дрезгавостта е съпроводена от затруднение при дишане или от кашлица, която звучи като рев на тюлен, тя може да се смята за симптом на круп.Круп е характерен при деца под три- или четиригодишна възраст, докато симптомът на дрезгавост сам по себе си е по-ти­пичен при по-големи деца.

Ако дрезгавостта е съпроводе­на от затруднение при дишане или гълтане, лигавене, задъхване или дишане с отворена уста и издаде­на напред челюст, незабавно тряб­ва да се обърнете към лекар. Това е спешен медицински случай. То­зи проблем е известен като епиг­лотит и представлява бактериална инфекция, която засяга входа към въздушните пътища.

Дрезгавост при възрастни

При възрастните най-често вирус е отговорен за развиването на дрез­гавост или ларингит, когато няма налични други симптоми. Както с всеки симптом за инфекция на гор­ния дихателен тракт, дрезгавостта може да се забави и да се появи след като други симптоми изчезнат.

Когато дрезгавостта е мека, най-­честата причина за нея е цигарени­ят дим. Ако продължителната дрез­гавост не се свързва с вирусна ин­фекция или с тютюнопушене, тряб­ва да се изследва от лекар. Време­то, което трябва да изчакате, преди да се обърнете към лекар, е спор­но; ние предлагаме един месец. Ако сте пушач, спрете пушенето и изчакайте един месец.

Продължителната дрезгавост има много причини. Най-честите са кисти и полипи по гласните струни. Ракът също е причина, но относително рядко. Свръхизполз­ването на гласа може да има за ре­зултат дрезгавост и да налага по­чивка на гласа.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ НА ДРЕЗГАВОСТ

Дрезгавост на гласа, която не се свързва с други симптоми, е ус­тойчива на медицинска терапия. Природата трябва да излекува въз­палената област. Овлажняването на въздуха с изпарител или приемът на течности може да предложат някак­во облекчение; обаче оздравяването не става за няколко дни. Отпочива­нето на гласните струни е съществено; плаченето или викането вло­шава ситуацията. За лечение на дрезгавост на гласа, свързана с каш­лица, може да се прилагат същите медикаменти както при обикновената кашлица.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ

Ако дете има сериозно затруднение при дишане, първата задача е да се убедите, че въздушният път е наред. Това може да наложи възстановява­не на дихателната тръба при въздушния коридор на детето, извър­шено в спешен кабинет, болница или в лекарския кабинет. Ако се предприемат рентгенови изследва­ния на врата, лекар трябва да прид­ружава детето всеки път, когато е необходима спешна грижа.

За неусложнена дрезгавост, ко­ято продължава от дълго време, ле­карят ще погледне гласните струни с помощта на малко огледалце. В някои случаи се прави по-скъп фи­зически преглед и кръвни тестове.

Хрипове, от какво се получават

Хриптенето е тънък свирещ звук от преминаването на въздуха през тън­ките дихателни тръби (бронхи и бронхиоли). Най-очевидно е при из­дишване, но може да се появява и при вдишване и издишване. Хрип­тенето идва от дихателните тръби, дълбоко в гръдния кош, за разлика от звуците, съпровождащи круп, гу­кане на бебе или съпровождащи кашлица при коклюш, които идват от областта на ларинкса във врата, това се случва при Круп. Най-често стесняването на дихателните тръби се дължи на вирусна инфекция или на алергична реакция, като напри­мер при астма.

При бебета, по-малки от двего­дишна възраст, най-малките въз­душни пътища могат да се стеснят поради вирусна инфекция. Пнев­монията също може да предизви­ка хриптене. В някои случаи може да е заседнало чуждо тяло в бе­лодробна дихателната тръба, пре­дизвикващо локализирано хрипте­не, което е трудно да се чуе без стетоскоп.

Обикновено хриптенето се свър­зва с емфизема - хронична обструк­тивна (задръстваща) белодробна болест, или ХОББ, а астмата често изостря този проблем. Раздразне­нието от тютюнопушенето само по себе си е достатъчно да предизвика хриптене, макар че почти всички пу­шачи имат в известна степен емфи­зема или бронхит.

Астма, хриптене при астма

Астмата е обструктивна болест на белите дробове, която се среща най-­често при деца и младежи. Това се превръща във все по-честа тенден­ция. Хриптенето при астма се дъл­жи на спазъм на мускулите в стени­те на по-малките въздушни пътища в белите дробове. У'величеното ко­личество на образуване на слуз до­пълнително стеснява въздушните пътища и може да още повече да уве­личи затруднението при издишване.

Астматичната криза може да се предизвика от инфекция, емоцио­нално преживяно събитие, студен въздух, замърсяване на въздуха или излагане на алергени. Общите алергени включват домашен прах, цветен прашец, пръст, храна и жи­вотински пърхот. Хриптенето може да се появи след ужилване от насе­комо или след употребата на лекар­ство; някои хора дори получават хриптене след прием на аспирин. Най-често обаче няма ясна причина за определена астматична криза.

Хриптене и температура

При дете с дихателна инфекция хриптенето може да се появи преди да има очевидно задъхване. Следо­вателно, когато се появи хриmене и има температура - това е знак за дихателна инфекция - се препоръчва своевременна консултация с лекар, въпреки че болестта рядко се прев­ръща в сериозна.

Домашното лечение е важна част за постигането на резултат. Необхо­дима е лекарска помощ, за да се при­ложат лекарства, които разширяват дихателните пътища. В някои случаи може да се наложи използването на интравенозни течности.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ХРИПОВЕ

Всяко хриптене при децата е потен­циално сериозно и трябва да бъде медицински професионално оцене­но, най-малко за първите няколко явявания. Астмата обикновено се появява в семейства, където други членове имат астма, треска или ек­зема.

Пиенето на течности е много важно. Най-добре е да пиете вода, но плодовите сокове или безалко­холните напитки могат да се из­ползват, ако човек може да поеме повече. Хидратирането (пиене на повече вода) ще бъде част от тера­пията, която лекарят препоръчва, така че можете да започнете пре­ди да го посетите.

Използването на изпарител, за предпочитане такъв, който произ­вежда студена пара, понякога мо­же да помогне. Ако нямате, може­те да използвате душа, за да нап­равите пара.

Сравнително чистата къща без прах е от съществено значение за човек, чиито алергии предизвик­ват астма. Редовно почистване с прахосмукачка на килимите, мебе­лите, завесите, покривалата за лег­ла и на други неща, които улавят прах, особено в спалнята на астма­тика. Поддържайте играчките чис­ти; най-добре да се използват, ко­ито могат да се мият. Избягвайте продукти, които може да се натъп­кват с животински косми. Накрая, не забравяйте редовно да сменяте филтрите за отопление и филтри­те на климатика.

Астматиците могат да се зани­мават с лека атлетика. Атлети с ас­тма са спечелили безбройни злат­ни медали в олимпиади по плуване. Изглежда плуването се оказва нес­равнимо най-доброто упражнение и най-добрият спорт за астматика.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ХРИПОВЕ

Физическият преглед ще бъде фоку­сиран върху гръдния кош и врата. Лекарят ще задава въпроси не само за настоящото болестно състояние, но и за минали алергии на пациента или на член от семейството. При малки деца ще бъде изследвана и въз­можността за поглъщане на чуждо тяло. Инфекции могат да предизви­кат астма, но лекарят няма да пред­пише антибиотици, освен ако инфек­цията със сигурност не съществува.

Лекарствата, които отварят въз­душната тръба, като епинефрин или теофилин, могат да се поставят като инжекция, да се приемат през устата или чрез ректална свещичка. В някои случаи се налага пациен­тът да остане в болница, за да по­лучи възстановяване на течностите през вената и да диша овлажнен въз­дух. Най-важното, в болницата па­циентът може да бъде наблюдаван, за да не се влоши състоянието му, преди да се е подобрило.

След като кризата премине, лекарят ще ви помогне да предот­вратите бъдещи астматични кризи. Това трябва да включва причините от заобикалящ и емоционален ха­рактер. Повече от половината де­ца с диагноза астма нямат никога астматична криза като възрастни, а други 10% имат само отделни случаи на астматична криза през по-късния етап от живота си.

Лекарства за астма и хрипове

Има много медикаменти, които мо­гат да окажат облекчение на симп­томите на астма. Вашият лекар ще определи, коя комбинация е подхо­дяща за вас и ще ви бъде предпи­сана.

Научете се правилно да прила­гате лекарствата за инхалиране. Ако усещате лекарството си по езика или задната част на гърлото, значи то не е попаднало във въз­душния път, където му е мястото.

Антихистамините не помагат за лечение на астма. Всъщност при за­съхване на назалните секрети анти­хистамините могат да причинят за­пушване на въздушните пътища.

Круп, какви са причините за болестта?

Круп може да бъде най-стряскаща­та от често срещаните болести, кои­то родителите откриват. По принцип се появява при деца под три- или четиригодишна възраст. Посред нощ детето може да седне в леглото и да диша тежко. Често може да има и придружаваща кашлица от областта на ларинкса, която звучи като рева­не на тюлен. Симптомите на детето са толкова стресиращи, че често пре­дизвикват паника. Обаче най-страш­ните проблеми с круп обикновено могат да бъдат облекчени сигурно, лесно и бързо в домашни условия.

Круп се предизвиква от един от няколко възможни вируса. Вирусната инфекция предизвиква подува­не и изливане на секрети в ларинк­са (гласната кутия), трахеята (диха­телната тръба) и бронхите (по-го­лемите въздушни пътища към бели­те дробове). Въздушните пътища на малкото дете са стеснени от поду­ването и по-нататъшното утежня­ване на секрецията, която може да стане суха и плътна, създавайки трудности при дишане. Също така може да има значителни спазми на въздушните пътища, по-нататъшно усложнение на проблема. Лечение­то се подпомага чрез разтваряне на сухия секрет.

При някои деца проблемът с круп може да се повтаря. Тези деца може да имат три или четири прис­тъпа на круп. Това рядко представ­лява сериозен скрит проблем, но трябва да потърсите лекарски съвет. Проблемът с круп ще бъде надрас­нат, когато въздушните пътища ста­нат по-големи. Обикновено това става след седемгодишна възраст.

Епиглотит често се бърка с Круп

Понякога по-сериозно препятствие, причинено от бактериална инфекция, известно като епиглотит, може да бъде объркано с круп. Епиглотит се среща по-често при деца над три години, но има значително застъпване във възрастта на децата, засег­нати от тези две състояния. Децата с епиглотит често имат по-сериоз­на трудност при дишане. Те може да имат сериозно затруднение с прег­лъщане на слюнката и може да се лигавят. Често дишат трудно, с гла­ва напред и издадена челюст.

Епиглотит не може да се об­лекчи с обикновени мерки, които биха довели до бързо облекчение при круп. Незабавно трябва да се потърси лекарско внимание.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ НА КРУП

Мъглата е гръбнакът на терапията за круп и може да бъде ефикасно за­местена от студено-въздушен изпа­рител. Студено въздушните изпари­тели са за препоръчване пред топ­ло въздушните, защото е изключена възможността за опарване с горе­ща вода.

Ако дишането е много трудно, можете да постигнете по-бърз ре­зултат като заведете детето в баня­та и пуснете горещия душ, за да направите гъсти облаци пара. (Не пъхайте детето под душа!) Парата може да бъде по-ефикасна, ако има малко студен въздух в стаята. За­помнете, че парата се издига, така че детето няма да има полза, ако се­ди на пода.

Обикновено облекчението се появява веднага и трябва да се за­бележи до първите 15 минути. Важ­но е да успокоявате детето, а не да се изплаши; ако го държите, то мо­же да се чувства по-добре и това мо­же да помогне да облекчи някои спазми на въздушните пътища. Ако детето не показва значително по­добрение до 15 минути, незабавно се свържете с вашия лекар или мес­тен спешен кабинет. Те ще искат да видят детето и да се подготвят

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ КРУП

Ако лекарят е сигурен, че става въп­рос за круп, ще се направи опит за по-нататъшно прилагане на метода с мъглата. При трудни случаи рент­геновите изследвания на врата са на­дежден начин за различаване на круп от епиглотит. Подут епиглотит чес­то може да бъде видян на задната част на гърлото. Ако се диагности­цира епиглотит, детето може да бъ­де прието в болница; може да бъде поставен въздушен път в трахеята на детето, за да му позволява да диша, и да започне интравенозно лечение с антибиотици за бактериалната ин­фекция. В случай на круп, посеще­нието при лекаря често решава проблема, който е бил устойчив на третирането с пара у дома.