Симптоми при счупена кост?

Може да ви е трудно да прецените дали костта е счупена или има на­раняване на меките тъкани като свръзки и сухожилия. Както навях­ването или разтягането, фрактури­те са много болезнени. В повечето случаи костните фрагменти остават подредени след фрактурата, така че не можете да кажете от пръв поглед дали костта е счупена; обикновено и лекарят не може.

Освен видимото деформиране на крайника (което изисква медицинс­ко внимание), тук са посочени няколко знаци за сериозна фрактура:

·    Ако фрактурата наранява близо до нерв или кръвоносни съдове, крайникът може да бъде студен, блед или вцепенен - знаци, за да се обърнете към лекар.

·    Бледост, изпотяване, замаяност и жажда са знаци за шок. Човек с такива спешни знаци се нуждае от незабавно медицинско внима­ние.

·    Навяхвания и други наранявания на меките тъкани обикновено позволяват някакво движение на крайника, но фрактурите често причиняват повече неудобства. Докато навяхванията и разтегля­нията се подобряват за ден или два, счупената кост може да ос­тане болезнена и неспособна да носи тежест.

·     Макар че нараняванията на меките тъкани причиняват контузии под кожата, по-голяма контузия е възможна с фрактура.

За щастие, малко фрактури представляват спешен случай. При повечето фрактури парчетата кост са на мястото си и не се налага на­местване. Няма да си навредите, ако изчакате ден или два, преди лекарят да постави гипсова прев­ръзка на счупената ръка или крак. След всичко гипсовата превръзка няма да предизвика оздравяване; тя просто държи костите на място­то им, докато зараснат.

При счупени ребра не можете да направите много повече освен да пристегнете и да дадете почивка на засегнатите ребра. Използвайте са­мо две или три къси ленти от 1-2 лепенки, поставяйки по линия на за­сегнатото ребро, с малко налягане върху кожата, за да държи реброто съединено. Сменяйте лепенката на всеки два дни и наблюдавайте кожа­та за пришки или възпаления отдо­лу. Ако видите такива, оставете из­вестно време без лепенка. Ако има­те задух след нараняване на гръд­ния кош, възможно е да сте нарани­ли белите дробове. Веднага се обърнете към лекар.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ СЧУПЕНА КОСТ

 Торбичка лед върху нараненото място ще помогне да се намалят бол­ката и подуването. Оставете крайникът да почива и го защитавайте за минимум 48 часа.

Поставянето на шина на нара­нения крайник е добър начин да оси­гурите почивка за костта, особено ако ще водите човека до медицинс­ката служба. Тук са дадени няколко ръководства за поставяне на шина:

·   Поставете шина на ставите над и под болезния участък. Например, за да поставите шина върху на­раняване на долната част на ръ­ката, трябва да обездвижите ла­кътя и китката.

·   Можете да използвате всякакъв твърд материал като шина ­парче дърво, прегънато списание, чадър или навит вестник.

·   Не обвивайте крайника много стегнато, за да не прекъснете цир­кулацията.

След 48 часа почивка внимателно тествайте крайника. Вижте дали можете да го движите и дали усещате болка при движение. По­търсете лекар за нараняване, кое­то все още е болезнено.

Вземете ацетаминофен, аспи­рин, ибупрофен или напроксен за болката.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КА­БИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ СЧУПВАНЕНА КОСТ

Специалист или асистент обикнове­но извършва рентгеново изследва­не на наранения участък преди да се обърнете към лекаря. Изкриве­ният крайник трябва да бъде намес­тен или изправен, което изисква об­ща анестезия. Лекарят можа да пос­тави болтове [пирони] в костта по време на операция, които да държат парчетата заедно, докато зараснат.

Инжекция против тетанус, при какви рани се поставя?

Хората могат да отидат до лекарс­кия или спешния кабинет за поста­вяне на инжекция против тетанус, макар и това да не е необходимо. Лекарят трябва да прецени, дли една рана е чиста и незначителна или тя е проблемна.

Въпросът дали една рана е "чис­та" и "незначителна" или не, поня­кога може да бъде труден. Рани, причинени от остри, чисти предме­ти като ножове или самобръсначки, имат по-малка вероятност да се ин­фектират, отколкото рани, в които са проникнали мръсни или чужди тела и са останали под кожата. Од­раскванията и незначителните изга­ряния няма да предизвикат тетанус. Бактерията на тетанус не може да се развива на въздух, така че кожа­та трябва да бъде порязана или убо­дена, за да може бактерията да дос­тигне до място без въздух.

ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ТЕТАНУС

Ако никога не сте получавали основ­ните серии от три инжекции тетанус, трябва да се обърнете към вашия ле­кар. Понякога се налага различен вид инжекция против тетанус, ако не сте били съответно имунизирани. Тази инжекция се нарича "тетанус имун глобулин" и се използва, когато иму­низацията не е била завършена и има значителен риск от тетанус. Тя е по-­скъпа, по-болезнена и има повече ве­роятност да предизвика алергична реакция, отколкото инжекцията за продължаване действието на пре­дишната за тетанус. Така че, водете бележки за имунизациите на ваше­то семейство, както е посочено в края на тази книга, за да знаете датите.

Кога се препоръчва поставянето на инжекция срещу тетанус?

По време на първата инжекция против тетанус (обикновено серия от три инжекции се поставят в ран­но детство), човек развива ус­тойчивост към тетанус за период от три седмици. После този имунитет бавно спада за много месеци. След всяка нова инжекция за подновява­не действието на предишната, иму­нитетът се развива по-бързо и трае по-дълго. Ако сте получили начал­на серия от пет инжекции против тетанус, обикновено имунитетът трае най-малко десет години след всяка инжекция. Въпреки това, ако в раната има замърсен материал под кожата и той не е изложен на въздух, а и ако нямате поставена инжекция против тетанус през последните пет години, се препоръчва инжекция за подновяване на действието, която да запази нивото на имунитет възможно по-високо.

Имунизацията против тетанус е много важна, защото бактерията те­танус е доста често срещана, а бо­лестта (тетанус) е доста сериозна. Бъдете напълно сигурни, че всяко от децата ви има основната серия от три инжекции и съответните ре­имунизации. Тъй като имунитетът трае толкова дълго, обикновено възрастните оставят дълъг период от време между реимунизациите, но имунизацията на децата трябва да бъде "по книга".

Защо одраскванията и ожулванията са по-болезнени от раните?

Одраскванията и ожулванията са повърхностни рани. Няколко слоя на кожата могат да бъдат разкъсани или дори напълно остъргани, но раната не е дълбоко под кожата. Ожулванията обикновено се причиняват от падания на дланите, лактите или колената; но скейтбор­довете и колелата могат да доведат до ожулвания на всяка част от тя­лото. Тъй като ожулванията излагат милиони нервни окончания, всички от които изпращат импулси за бол­ка до мозъка, те обикновено са мно­го по-болезнени от порязванията.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ  ПРИ ОДРАСКВАНИЯ И ОЖУЛВАНИЯ

Отстранете всички мръсни и чужди частици. Измиването на раната със сапун и топла вода е най-важната стъпка от лечението. Можете също така да използвате 3% кислородна вода, за да почистите раната. Повечето одрасквания ще образу­ват коричка доста бързо; това е ес­тественият начин на "обличане" на раната. Използването на  йод и други антисептични сред­ства помага само малко и понякога е болезнено.

Лепенки може да се използват, ако е необходимо за рана, която про­дължава да кърви; те трябва да се махнат, ако се намокрят Антибактериалните мехлеми  са възможни варианти по избор; тяхното основ­но предимство е, че държат прев­ръзката да не залепне за раната.

Свободните кожни "капачета" , ако не са замърсени, могат да бъдат оставени да помогнат за естественото "обличане" с коричка. Ако кожното капаче е замърсено, внимателно го отрежете с ножичка. (Ако боли, спре­те! Режете неправилна тъкан.)

Наблюдавайте раната за знаци за инфекция - гной, треска или сери­озно зачервяване или подуване - но не се тревожете за зачервяване око­ло краищата; това е знак за нормално заздравяване. Инфекцията няма да е видима в първите 24 часа; треската може да сочи сериозна инфекция.

Болката може да бъде третира­на за първите няколко минути с лед, пъхнат в найлонова торбичка или увит в кърпа, поставена върху ра­ната, колкото е необходимо. Сил­ната болка утихва доста бързо, а ацетаминофен или други болкоус­покояващи, продавани без рецепта, могат също да бъдат използвани, ако е необходимо.

Обърнете се към лекар, ако се появят знаци за инфекция или ако одраскването или ожулването не е заздравяло до две седмици.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КА­БИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ОДРАСКВАНЕ И ОЖУЛВАНЕ

Лекарят ще се убеди, че раната не е замърсена и няма чужди частици. Сапун и вода и 3 % кислородна вода често ще бъдат използ­вани. Понякога се налага употреба­та на местна упойка за намаляване на болка­та при почистващия процес. Каже­те на лекаря за възможни алергии към такива обезболяващи средства.

Понякога след почистване на раната се поставя антибактериален.  Използва се безболезнен йоден препарат. За леки одрасквания не се налага инжекция против тетанус, но ако пациентът е закъснял, това е добър момент да се сложи инжекцията и да не се налага допълнително посеще­ние при лекаря за това.

Ухапвания от животни, има ли опасност от бяс?

Бясът е много сериозна вирусна ин­фекция, пренасяна в слюнката на животни. Може да бъде прехвърле­на на човек чрез ухапване или од­раскване. Макар че всяка година се откриват животни, заразени с бяс, само един или двама души се инфектират с бо­лестта.

Как се държи едно животно, заразено с бяс?

Едно бясно животно може да се държи по странни начини:

·   Не бяга от хората, както бихте очаквали.

·   Напада без да е провокирано.

·   Текат му лиги или устата му се пени.

·   Разхожда се наоколо през деня, ако е нормално да го прави нощем.

Избягвайте животни, които се държат различно от типичното, може да са болни от бяс

Основните носители на бяс са скунксовете, лисиците, прилепите и миещите мечки. По-рядко бяс се среща при говеда, кучета и котки. Сравнително рядко болестта се среща при катерици, плъхове и мишки. Котките и кучетата поставят най­-голям риск от бяс за хората поради честия им контакт с тях и големия брой ухапвания, за които се съоб­щава всяка година. Що се отнася до вашите домашни любимци, тези на вашите съседи и вие самите, имунизирайте котките и кучетата си срещу бяс.

Ако сте ухапани от диво жи­вотно или от куче или котка, за чиито имунизации не знаете, оба­дете се на вашия лекар да реши, дали се нуждаете от лечение сре­щу бяс.Ако сте ухапани от домашно куче или котка, а стопанинът на животното му е поставил всички инжекции и го следи за болести, не е нужно да ходите на лекар.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ  ПРИ УХАПВАНЕ ОТ ЖИВОТНО

Лекувайте ухапванията от животно, както бихте лекували други рани. Ако ви ухапе диво животно, обадете се на властите за контрол над животни. Опитът да направите капан на диво животно може да из­ложи вас или други хора на до­пълнителен риск.

За домашно животно, което има поставени всички необходими инжекции, няма вероятност да има бяс. Все пак, трябва да планирате да прегледате животното за след­ващите 15 дни, за да сте сигурни, че не е развило болестта. Обикно­вено можете да разчитате на соб­ствениците на домашното живот­но да го наблюдават. Ако собстве­никът е неотзивчив, обадете се на службите за контрол над животни. Ако животното развие бяс през периода на наблюдение, ухапвани­ята на жертвата трябва да бъдат третирани незабавно.

Много общини изискват да се докладва на здравния отдел за ухапвания от животни.

Какво да очаквате в кабинета на лекаря при ухапване от животно

Лекарят трябва да балансира отда­лечената възможност от проявата на бяс с рисковете на лечението. Непровокираното нападение от ди­во животно или ухапване от живот­но, което се проявява като бясно, може да изискват ваксина и серум срещу бяс. Ухапване от животно, което е избягало, изисква лечение­то да бъде безопасно.

Какво може да предизвика инжекцията срещу бяс?

Лекарят ще ви даде ваксина против бяс под формата на пет инжекции - една веднага и четири за следващите 28 дни. Ваксината може да предизвика местна кожна реакция, треска, главоболие и га­дене. Рядко са сериозните реакции. Серумът против бяс, използван в днешно време, е от човешки про­изход и причинява малко стра­нични ефекти.

Лекарят може да ви постави инжекция против тетанус, макар че възможността за тетанус е мал­ка от ухапване от животно. Обик­новено не се нуждаете от антиби­отици.

Какво представляват раните от убождане и как да се справим с тях

Гвоздеи, топлийки, габърчета и други остри предмети могат да предизвикат убодни рани на кожата. Тъй като раните от убождания рядко налагат шевове. Важните въпроси тук са:

•   Наранени ли са подкожните тъкани?

•   Има ли нещо (мръсотия или предмет) останало в раната?

•   Жертвата нуждае ли се от инжекция против тетанус?

Повечето незначителни убодни рани засягат крайниците - ръце, длани, крака и особено стъпала. Едно дълбоко убождане, където и да е по тялото, би могло да предизвика вътрешно нараняване, което не е видимо, така че трябва да се обърнете към лекар за съвет. Убодната рана на дланта може да бъде сериозна, ако се инфектира. Обърнете се към лекар за рана на дланта, освен ако не съвсем незначителна.

Гвоздей, шиш за лед или друг голям предмет е по-вероятно да предизвика подкожно нараняване, отколкото малък предмет като игла. Редките знаци за сериозно нараняване са:

•   Силно изпомпване на кръв от раната - възможно е да е наранена артерия.

•   Вкочаненост или изтръпване в сухожилието зад раната - възможно е да е засегнат нерв.

•   Трудност при движене на сухожипието зад раната - възможно е да е засегнато сухожилие.

Тези симптоми налагат спешна грижа.

Убодните рани могат да се инфектират, особено ако вътре има останал чужд материал - треска, игличка или парче стъкло. Обърнете се към лекар, ако имате въпроси относно дали раната е чиста от чужди материали.

Знаците за инфекция при рани от убождане включват:

•   Треска.

•   Значително зачервяване.

•   Образуването на гъста, жълтеникава гной.

•   Подуване на участъка около раната.

Това са знаците, за да се обърнете към лекар, и които обикновено се развиват до 24 часа или повече.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ РАНИ ОТ УБОЖДАНЕ

Не оказвайте натиск върху раната, освен ако не кърви обилно или не изпомпва кръв по начин, предполагащ, че е засегната артерия. Оставете раната да кърви, колкото се може повече, за да отстраните чуждите материали.

Почистете раната със сапун и вода или 3% кислородна вода . Накиснете раната в топла вода или разтвор от хлебна сода няколко пъти на ден, в продължение на четири или пет дни. Това помага да запазите кожното убождане отворено, така че микробите или чуждите остатъци да могат да се махнат от нея.

Потърсете медицинска грижа, ако видите знаци за инфекция или ако раната не е заздравяла след две седмици.Убедете се, че сте ваксинирани срещу тетанус.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ  ПРИ УБОЖДАНЕ

Лекарят ще изследва раната, за да прецени размера на убождане, нараняване на подкожни тъкани или възможна инфекция. Може да предприеме рентгеново изследване или да изследва раната хирургически. Бъдете подготвени да кажете на лекаря за възможни алергии към местни упойки. Повечето лекари препоръчват домашно лечение. Рядко се предписват антибиотици.

Кога говорим за отравяне?

Макар че отровите могат да бъдат вдишани или абсорбирани от кожа­та, в най-голямата си част те биват погълнати. Терминът "поемане" се отнася за поглъщане

Повечето отравяния могат да бъдат предотвратени. Децата почти винаги поглъщат отрова случайно. Не позволявайте на децата да дос­тигат потенциално вредни субстан­ции като тези:

·   Лекарства

·   Средства срещу насекоми

·   Изгарящи почистващи препарати

·   Органични разтворители

·   Горива

·   Препарати за полиране на мебели

·   Антифризи

·   Препарати за почистване на ка­нализация

Последното е най-вредно: пре­парати за почистване на канализа­ция  са силни алкални разтвори, които разрушават всяка мека тъкан, до която се докоснат.

Дръжте всички лекарства в ши­шета, които децата не могат да от­ворят. Тъй като напълно сигурни шишета няма, съхранявайте ле­карствата на недостъпно за малки деца място. Свръхдози аспирин могат да предизвикат повече смър­тни случаи при децата, от което и да е друго лекарство.

 Как да идентифицираме отровата?

Третирането трябва да бъде бързо, за да е ефективно, но и идентифи­цирането на отровата е също тол­кова важно, колкото и бързината. Не изпадайте в паника. Опитайте се да идентифицирате погълнатата субстанция, без да губите много време. Ако не можете или ако жер­твата изпадне в безсъзнание, ведна­га отидете до спешния кабинет. Ако можете да идентифицирате отрова­та, незабавно се обадете на лекаря или на Бърза помощ и поискайте съвет какво да правите. Винаги носете кутията от веществото със себе, когато оти­вате в болницата. Мерките за спася­ване на живот се предприемат пър­во, ако жертвата е в безсъзнание, но лекарите трябва да идентифицират погълнатата субстанция, преди да започнат подходяща терапия.

Много значителни свръхдози на лекарства са причина за опити за самоубийство. Всеки опит за са­моубийство е знак, че човекът се нуждае от помощ, независимо да­ли той или тя се е възстановил фи­зически от самото предозиране и не е в пряка опасност. Повечето успешни опити за самоубийство се предхождат от неуспешни таки­ва опити.

ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОТРАВЯНЕТО

Всички случаи на отравяне изиск­ват професионална помощ. Някой незабавно трябва да се обади за по­мощ. Ако жертвата е в безсъзнание и не на себе си и погълнатите със­тавки са известни, има два типа тре­тиране: тези, при които трябва да се предизвиква повръщане, и тези, при които не трябва.

Не предизвиквайте повръщане, ако жертвата е погълнала някое от следните вещества:

·        Киселини: батерийна киселина, сярна киселина, солна киселина, белина, средство за изправяне на коса и др.

·        Основи, препарати за почистване на канализация, пре­парати за почистване на фурни и др.

·        Петролни продукти: бензин, препарати за полиране на мебе­ли, керосин, течна газ и др.

Тези субстанции могат да раз­рушат хранопровода или да увре­дят белите дробове при повръща­нето. Неутрализирайте ги с мляко, докато се свържете с лекаря. Ако нямате мляко, използвайте вода или магнезиево мляко.

 Предизвикване на повръщане

Повръщането е безопасен начин да отстраните лекарства, растения или подозрителни мате­риали от стомаха. По-ефективно и по-безопасно е от помпането на стомаха и не изисква лекарска по­мощ. Понякога повръщане може да се постигне незабавно чрез на­тискане задната част на гърлото с пръст. Това обикновено е най-бър­зият начин, а времето е важно.

Друг начин да предизвикате повръщане е да дадете две до чети­ри чаени лъжички (10-20 мл) си­роп (неекстракт) от ипекакуана, последвани от толкова много течност, колкото жертвата може да изпие. Обикновено повръ­щането последва до 20 минути. Синап, смесен топла вода, също действа. Ако до 25 минути няма повръщане, повторете дозата. Съберете това, което излезе, така че лекарят да може да го изследва. 

Преди, по време и след първа­та помощ при отравяне се свърже­те с - Бърза помощ. 

Ако се появи случайно отравя­не,   убедете се, че няма да се пов­тори. Дръжте отровите там, къде­то децата не могат да ги достиг­нат. Изхвърлете старите лекарст­ва в тоалетната.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ ПРИ ОТРАВЯНЕ

Значителното отравяне се управля­ва най-добре в спешния кабинет. Лечението на жертва в съзнание за­виси от съответната отрова и дали човекът е повърнал по-голяма част от нея. Ако се установи видът отро­ва, стомахът ще бъде изпразнен чрез повръщане или чрез стомашно пом­пане. За жертвите, които са в без­съзнание или са погълнали силна киселина или основа, се налага при­емане в болница.

ОТРАВЯНЕ С ХРАНА

Хранителното отравяне често се въз­приема като проблеми на стомаха и червата, които нямат очевидно обяснение ("Трябва да е нещо, което съм ял"). Всъщност най-често срещаният тип хранително отравяне е този, кой­то се дължи на стрептококови или ста­филококови бактерии; този тип обик­новено е лек. Сериозно заболяване мо­же да се предизвика от хранително от­равяне, което се дължи на други бак­терии като клостридиум (ботулизъм), криптоспоридиум И някои Е. коли; за щастие, те рядко се появяват. Ос­новният симптом на ботулизъм е па­рализа, започваща с мускулите на очите, устата и гърлото и после обх­ващаща цялото тяло - това очевидно е спешен случай!

Причини за задавяне

Вашият събеседник на масата не може да диша, не може да говори и посинява. Задушава се и поста­вя ръцете си на гърлото. Знаете ли какво да правите?

Задавяне с чужд предмет, обикновено храна, е много често срещано. Най-честата обстановка за зада­вяне при възрастни е вечерното хра­нене, често в ресторант или на пар­ти. Тази ситуация увеличава риска от задавяне по няколко начина: Пър­во, вероятно жертвата е пила алко­холни питиета, а това може да заба­ви рефлексите, които нормално осигуряват храната да не тръгне по погрешен път. Второ, вероятно жертвата е разсеяна по време на яденето чрез разговора или забав­ления. Накрая, това е времето, когато най-обикновено се ядат со­лидни меса като бифтек, а тези меса обикновено са виновниците за за­давяне при възрастните.

Децата пъхат най-различни пред­мети в устата си и може да се задавят по всяко време на деня или нощта, но много по-малко е вероятно да ус­ложнят ситуацията с алкохол. Въп­реки това, за едно дете е много по­вероятно да се задави с храна. Най­-типичните храни за това са хот-дог, грозде, фъстъци и твърди бонбони.

ДОМАШНА МАНИПУЛАЦИЯ ПРИ ЗАДАВЯНЕ

Задавянето е спешен случай, но спешните медицински служби ­лекари, линейки, спешни кабине­ти, болници - на практика не игра­ят никаква роля в това лечение. В почти всички случаи съдбата на жертвата ще се реши от времето, за което идва помощта. Или уме­лите действия на някой ще осво­бодят задавянето, или има голям риск жертвата да не оцелее.

Вие можете да сте този опитен човек. Най-ефективният начин да освободите задавяне е чрез коре­мен натиск или чрез тайни, изне­надващи маневри. Бързото натис­кане върху белите дробове отдолу повишава въздушното налягане в белите дробове и зад чуждото тя­ло, което е предизвикало задавяне­то. Това има за резултат мощно изхвърляне на предмета от гърло­то обратно в устата. Извършена както трябва, маневрата по корем­ния натиск не представлява голям риск от нараняване. Все пак това не е нещото, което искате да нап­равите на някой, който няма да има полза от него. Най-важният знак, че на един човек трябва се окаже коремен натиск, е невъзмож­ността му да говори. Ако човекът в трудна ситуация може да говори, забравете за коремния натиск.

Маневра за коремен натиск (тайно) при възрастни. Картината показва правилните позиции на ръцете: (картинката вляво): постоянна позиция; (картинката вдяс­но): вертикална позиция.

ДЕЙСТВИЯ ПРИ ЗА ВЪЗРАСТНИ, АКО ИМА ЗАДАВЯНЕ

1.   Застанете зад задавящата се жер­тва и поставете ръцете си око­ло нея. Свийте юмрук и го пос­тавете срещу корема на жертва­та, палецът да сочи между пъпа и гръдната кост.

2.   Дръжте юмрука си с другата ръ­ка и натискайте нагоре и навът­ре бързо, четири пъти.

Ако жертвата е бременна или прекалено пълна, поставете ръце­те си на гръдния и кош, а дланите си над средната гръдна кост. Направете четири бързи натиска върху гръдния кош.

Ако жертвата лежи на земя­та, обърнете я по гръб. Поставете ръцете си върху корема и натисне­те в същата посока на тялото, как­то ако жертвата беше права (навът­ре и към горната част на тялото).

Ако жертвата е много висока и по-тежка от вас, накарайте я да легне на земята и използвайте по-­долу описания метод при лежане.

3.     Ако жертвата не започва да ди­ша, отворете устата й, като пре­местите челюстта и езика и по­търсете погълнатия предмет. Ако виждате предмета, издърпай­те го с кутрето си. Ако се опита­те да премахнете предмет, който не виждате, можете само да го натикате по-навътре.

4.     Ако жертвата не започва да ди­ша, след като предметът е бил отстранен от въздушния път, използвайте дишане уста в уста.

5.     Повикайте помощ и повторете тези стъпки, докато предметът не се изкара и жертвата не започне да диша нормално.

ДЕЙСТВИЯ ПРИ ЗАДАВЯНЕ ПРИ МАЛКИ ДЕЦА

1.    Клекнете до детето, което трябва да е поставено да лежи по гръб.

2.     Поставете долната част на дланта върху корема на детето, меж­ду пъпа и гръдната кост. Напра­вете шест до десет натиска на­вътре и нагоре към горната част на тялото.

3.      Ако това не помага, отворете ус­тата като преместите челюстта и езика и погледнете за погъл­натия предмет. Ако виждате предмета, издърпайте го от гър­лото с кутрето си. Ако се опи­тате да го отстраните, без да го виждате, можете само да го на­тикате по-навътре.

4. Ако детето не започне да диша след като предметът е бил отст­ранен, използвайте изкуствено дишане уста в уста.

5. Повикайте помощ и повтаряйте тези стъпки, докато предметът не бъде отстранен и детето не започне да диша нормално или докато не дойде помощта.

Коремен натиск върху задавени де­ца. Поставете долната част на дланта си между пъпа и гръдната кост на дете­то. Направете шест до десет бързи на­тиска. Ако това не помага, преминете към стъпка 3.

ДЕЙСТВИЯ ПРИ ЗАДАВЯНЕ НА БЕБЕТА

1.     Поставете бебето по ддължина на долната част на ръката си, с лице надолу, така че гла­вата да е на по-ниско от кра­ката.

2.     Направете четири много бър­зи удара с долната част на дланта си по гърба, между плешките.

3. Ако това не помага, обърнете бебето и с два пръста напра­вете четири бързи натиска на­горе към гръдния кош.

4.     Ако и това все още не е ус­пешно, отворете устата на бе­бето, като преместите челюст­та и езика и погледнете за по­гълнатия предмет в гърлото. Ако виждате предмета, опи­тайте да го изтеглите внима­телно с кутре. Ако се опитате да отстраните предмета без да го виждате, може само да нав­редите повече, като го натика­те по-навътре или ускорите рефлекса на детето за повръ­щане.

5.     Ако бебето не започне да ди­ша след като предметът е бил отстранен, използвайте изкуствено дишане уста в нос и ус­та в уста.

6.     Повикайте помощ и повтаряй­те тези стъпки, докато пред­метът не бъде отстранен и бе­бето не започне да диша нор­мално.

Коремен натиск за задавено бебе. Ако четирите много бързи удара по гърба на бебето на помагат, направете четири бързи натиска към гръдния кош на бебето, както е показано тук.

През март 2017 ще има магнитни бури на следните дати:

-19,21,22 – силни

-13,16,28,29 – по-слаби

Когато наблюдаваме геомагнитно смущение трябва да вземем някои предохранителни мерки за здравето. Ако имате хронично заболяване на сърдечно съдовата система е добре да приемате разреждащи кръвта медикаменти. Също така е важно да се пият лекарствата срещу високо кръвно налягане и да се следи за стойностите му през неблагоприятните дни.

Хората с психически заболявания трябва да се разхождат на чист въздух в дните с магнитни бури. Това ще свали напрежението.

Важно е в дните с геомагнитни смущения да не се взимат важни решения.

Ето по дни как са разпределени дните с неблагоприятно влияние:

13 март – очаква се средна по сила магнитна буря. Тя може да предизвика рязко покачване на кръвното налягане, както и рязко спадане. Възможно е да се появи и физическа отпадналост.

16 март –ще наблюдаваме отново средна по сила магнитна буря. Възможно е да предизвика безсъние, агресивно поведение и повишена раздразнителност.

19 март – силна магнитна буря, това е опасно явление за хората, болни от сърдечносъдови заболявания. Хората да са внимателни и да си пият стриктно лекарствата.

21 март – отново силна магнитна буря. В такъв ден е добре да си останете вкъщи,на спокойствие, и да избягвате шумните тълпи.

22 март – това е последната за месеца силна магнитна буря. Трябва да бъдат внимателни хипертониците и всички хора с нервни и психични заболявания.

28 март и 29 март ще наблюдаваме средна по сила магнитна буря. Отново повишена конфликтност през тези дни. Може да се наблюдава умора и рязко понижение на настроението.