Да пием или да не пием витамини?

Употребата на витаминни добавки винаги е била спорна. В миналото имаше теоретична причина да вяр­ваме, че добавките може да имат ползи; имаше също добри причини да вярваме, че тези ползи може да са само теоретични. Класическите болести на витаминна недоста­тъчност (авитаминоза с, авитамино­за В 1, пелагра - хронична рр хипо­витаминоза и т.н.) са рядко среща­ни и се появяват само при хора, чиито диети са неправилни на прак­тика във всяко отношение или кои­то имат някаква болест и приемат лекарства, които повлияват естест­вените витамини. Повечето проучвания от миналото за приема на витамини изследват само диета­та и не обръщат внимание на въпро­са за добавките към диетата. Това проучване предполага, че добре ба­лансираната диета трябва да осигу­рява достатъчно количество вита­мини и минерали.

От друга страна, сега е извест­но, че има специфични ситуации, в които витаминните добавки са подходящи. Има добри изследва­ния, посочващи, че добавките мо­гат да са полезни при хората със "средна" диета, извън обстоятелс­твата, споменати по-горе. Предла­гаме ви обобщена информация за витаминните добавки.

Кой витамин, на какво влияе?

·        Витамин А: Многобройни изс­ледвания за защита от редица със­тояния са били неубедителни.

·        Витамин с: Канадско изследва­не сочи, че хората над 55-годиш­на възраст, които вземат добав­ки витамин С (най-малко 300 мг на ден, в продължение на 5 го­дини) имат 70% по-малък риск от катаракт (перде на очите), но повечето други изследвания сочат разнообразни заболява­ния, които са били разочарова­ни или са показали съвсем мал­ка полза.

·        Витамин D: Повечето педиатри препоръчват добавки витамин D за бебета, които са естествено хранени (кърмени).

·        Витамин Е: Някои изследвания предполагат, че добавки витамин Е (400 International Units [IU]) могат да намалят риска от сър­дечна болест, като защитават ок­сидацията на LDL холестерола. Някои други изследвания обаче са негативни. Канадското изслед­ване, което разглежда добавките витамин С и катаракта, също та­ка проучва и добавките витамин Е (400 IU на ден) и открива по­-малък риск от катаракта.

·        Фолиева киселина: Няколко из­следвания показаха, че употре­бата на добавка фолиева кисе­лина (1 мг на ден) преди и по вре­ме на ранна бременност, до го­ляма степен намалява риска от сериозни дефекти на нервната система на бебето. С витамин В6 и В 12, фолиевата киселина мо­же да намали възможността за сърдечна криза, като намалява нивото на хомоцистеин в кръв­та. Поради това все повече ле­кари препоръчват употребата на фолиева киселина и мултивита­мини.

·       Мултивитамини и минерали: Ед­но изследване предполага, че употребата на мултивитаминен и минерален препарат, при здра­ви възрастни над 65 години, на­малява повече от наполовина възможността за заболявания. Добавката съдържа витамин А, бета-каротин, тиамин, рибофла­вин, ниацин, витамин В , фолие­ва киселина, витамин B12, вита­мин С, витамин D, витамин Е, же­лязо, цинк, мед, селен, йод, кал­ций и магнезиЙ. Количеството на всеки витамин или минерал би­ло подобно на понастоящем пре­поръчваните дневни дажби, с изключение на бета-каротин и вита­мин Е, които са били над обичай­ната препоръчвана дажба.

Употребата на витаминни добав­ки за цели, различни от посочените, е напълно по избор. За тях не е присъщо да предизвикват пробле­ми, когато са приемани в разумни дози. Но имайте предвид предуп­режденията, изброени по-долу. Ако купувате витамини, най-евтините "домашни" марки обикновено са подобни по качество на тези, които са широко рекламирани.

Дозиране на витамините

Мултивитаминните препарати обикновено съдържат понастоящем препоръчваната дневна дажба от всеки витамин. Другите дозировки са посочени по-горе.

Странични ефекти от витамините

Витамин А, витамин D и витамин В6 (пиридоксин) могат да предиз­викат сериозни проблеми, ако се приемат в свръхголеми дози. В редки случаи големите дози вита­мин С се свързват с проблеми с бъбреците. Другите витамини не са подробно изследвани, но сериозни странични ефекти се появяват много рядко.