АНОРЕКСИЯ - МОЖЕМ ЛИ ДА Я ПОБЕДИМ?

Оценете
(0 гласа)

Какво знаем за Анорексия?

Това състояние засяга предимно момичeта в пубертетнаa възраст, под формата На самопредизвикано намаляване на телесното тегло, което спада с най-малко % под нормалното, и се придружава от силно желание за отслабване. Пациенката има силен страх от затлъстяване, който придобива характер на свръхценнна идея, че тя е пълна, въпреки знанието, че другите я смятат за слаба. Тази особеност разграничава anorexia nervosa от всички други причини за загуба на тегло и липса на апетит. При жените обикновено се наблюдава и аменорея, а при мъ­жете - загуба на сексуален интерес.

Пациентката може успешно да прикрива абнормния начин на хранене и понякога бива подложена на интензивни медицински изследвания поради соматични­ оплаквания като диария, обменно разстройство или аменорея, преди да се раз­познае диагнозата.

Шотландия болестността е 10,8 на 100000 за жените във възрастовата група от 10 до 34 г. Над 90% от пациентите с anorexia nervosa са жени. Епидемиологични изследвания в Англия са показали, че се засягат между 1 и 2% от момичетата в

пубертета, като най-висока е честотата във възрастовата група между 13 и 20 г. Рядко се срещат случаи преди пубертета или при възрастни.

Лесното изтощение при тегло 35-40 kg е често. Ако теглото спадне под 30-35 , пациентката идва при лекаря поради колапсни състояния. Обикновено паци­енката носи дебели дрехи, за да прикрие отслабването си. Загубата на тегло се дължи на дефицита на калории, рестрикция и на избирателното изключване на въглехидрати от храната. Белтъчен дефицит се развива при хронични случаи и даже да се прояви като отоци около глезените.Злоупотребата с диуретици при­чинява дехидратация, а с лаксативи - диария и хипокалиемия в тежките случаи. Явното неглижиране на собственото състояние от страна на пациентката често балансира от силната тревога у родителите. Болната обикновено готви храна останалите членове на семейството, но самата тя гладува. Погьлната е от

пресмятане на калориите, избягва всякакви въглехидрати; често прибягва до повръщане след хранен.е, занимава се с иэтощителна гимнастика и нерядко приема лаксативи. Пациентката може да успее да заблуди близките си, че се храни нор­мално и често наистина постига това в болничното отделение.

Анорексията може да се прекъсва от булимични епизоди, в които пристъпът ненаситно ядене (binge eating) бива последван от повръщане и чувство за вина.

такива моменти лежащата в основата на това поведение паника по отношение напълняването става съвсем явна. Чести са признаците на депресия или натрап­ливости, особено във връзка с приготвянето и консумирането на храната.

 

Как да разпознаем анорексия?

Тялото показва признаци на хронично гладуване със:

3.  Студени, цианотични крайници.

4.  Окосмяване по гърба и лицето. (лануго).

5.Забавен пулс - 40 - 60 уд./miп. ;ниско кръвно налягане - 90/60. б. Ниска телесна температура.

 

6. Намаление на ЛХ и ФСХ с аменория.

 

Обикновено аменореята е вторична спрямо загубата на телесно тегло, но поня­кога може да я предшества.

 

Диференциална диагноза на анорексия

 

Обикновеното спазване на диета се различава от анорексията по липсата на амне­норея и свръхценни идеи за напълняване, когато пациентката в действителност е много слаба.                                                                                               .

 Загубата на телесно тегло може да бъде резултат и от психично или соматич­но заболяване - хипертиреоидизмът и диабетът са примери за заболявания, ко­ито могат да се появят в тази възраст. Органичните причини за диария, като напр. идиопатичн.а стеаторея или възпалително заболяване на дебелото черво съ­що трябва да се имат предвид.

Аменореята може да бъде резултат от заболяван.е на яйчниците или хипофиза­та, да се дължи на употреба на контрацептивн.и таблетки или на психологичен стрес.

 Наличието на депресивни и натрапливи симптоми може да насочи към съот­ветните заболявания, а понякога едно психотuчно заболяване може да започне с избягване на храни. При anorexia nervosa обаче водещи са страхът от напълнява­не и нарушената представа за собственото тяло. Те насочват към истинската ди­агноза. 

Етиология на анорексията

Разстройствата на храненето показват тенденцията да се срещат по-често в опре­делени семейства, като у по-възрастните им членове често се намират затлъстя­ване и алкохолизъм. Епизоди на анорексия по време на пубертета и ранната мла­дост се срещат у роднини от женски пол, без да са достигали до лечение.

 Често в ранното си детство анорексичната пациентка е била пълна и поради Това е била обект на подигравки. Ранното менархе и бързото израстване могат да усилят пубертетното напълняване. Последващото спазване на диети, започнало като целесъобразно поведение, излиза извън контрол след някакво отключващо събитие. По-често анамнезата установява разстроени семейни отношения, а па­циентката се очертава като зависима и незряла. Възможно е да е имало конку­ренция с други братя и сестри за родителското внимание или пък конфликти око­ло напускането на родителския дом и поемането на отговорностите на зрелия чо­век, вкл. и тези, свързани със сексуалното поведение.

 Понякога поддържащите фактори са от голямо значение за продължаването на едно разстройство, което иначе би имало характера на кратък епизод на спазване на диета. Възможно е в семейството да има криза, като напр. развод на родите­лите или психично заболяване на единия от тях, или пък друга семейна ситуа­ция, която дъщерята като че ли поставя под свой контрол чрез анорексията си.

Изследвания на анорексия

Соматични изследвания са необходими, за да се изключат другите състояния, изб­роени в диферециалната диагноза. По-голямо значение има установяването на степента на недохранване и електролитния дисбаланс, причинен от повръщането. Потвърждаването на диагнозата става най-вече от самата пациентка, Която директно изразява своя страх от напълняване пред лекаря. За целта обаче лека'рят трябва да помогне на пациентката да изгради достатъчно доверие в него, по възможност още при първото интервю. Впоследствие пациентката може да спо­дели с разбиращия я лекар страха си от това, че расте, макар и дa не е подготве­на да го опише подробно в ранния стадий от лечението.

Социални изследвания. Член на екипа следва да се опита да установи наличие­то на проблеми в родителските или другите семейни взаимоотношения, които биха могли да преизвикат или изострят анорексията. Трябва да се проучат въз­можностите за семейна терапия или подкрепа за родителите.

Лечение на анорексия

Лечението цели най-напред възстановяване на нормалното телесно тегло, а след това подпомагане на пациентката в нейното съзряване и поемане на самостоя­телност, отговаряща на възрастта й.

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО

Амбулаторното лечение може да бъде достатъчно. Понякога отделянето на пациенткатa от родителите й, напр. преместване в друг дом или в общежитие, може да помогне да се избегне хоспитализация.

В някои случаи стационарно лечение е необходимо още от самото начало, ако телесното тегло е много ниско и са налице тежки вторични соматични разстройствa. В редки случаи отслабването е екстремно и пациентката отказва хоспитали­зация. Тогава трябва да се помисли по съответния член от Закона за психичното эдраве.

Възстановяване на телесното тегло в болницата може да се постигне по раз-

лични начини, но най-простият включва З съставки:

1. Постелен режим.

2.  Надзор по времe на хранене и поне 1/2 h след това.

З. Контролирана диета, чрез която се избягва ексцесивно увеличаване на телес­ното тегло. Целта е да се наддава с по 1,5-2 kg на седмица.

Медикаментозното лечение понякога помага. Хлорпромазиньт намалява трe­важността и стимулира апетита, но в редки случаи може да предизвика епилеп­тични пrипадъци. Антидепресанти се използват, ако има данни за съпътстваща депресивно разстройство, каквото понякога се среща при по-възрастни пациенти. Корекцията на хипокалиемията е спешна, ако повръщането е изразен симптом, както и лечението на тежката дехидратация в случаите на злоупотреба с диуре­тици,

Поведенческа терапия може да се използва като допълнително средство за въз­становяване на телесното тегло. Уговаря се целево тегло и недостигащите до не­го kg се rазделят на отделни етапи с точно определено възнаграждение за дости­гането на всеки от тях. Спечелването на тези възнаграждения трябва съвсем стриктно да следва увеличаването на телесното тегло. Първоначално пациентка­та спазва постелен режим и е лишена от свиждания, а привилегии като тези да облича собствени дрехи, да излиза и па посещава дома си се разрешават само при увеличаване на теглото. Наддаването не бива да е бързо, тъй като това бидовело до ранно изписване и нова загуба на тегло.                          .

Психотерапия. От съществено значение е още от първото интервю да се уста­новят взаимоотношения на доверие с пациентката. Обикновено тя отива на пър­вия преглед с намерение да открие, дали лекарят ще застане на страната на роди­телите и желанието им да напълнее, или ще подкрепи нейния стремеж да остане слаба. Необходимо е от самото начало лекарят да заяви ясно, че увеличаването на телесното тегло е задължително за пълното оздравяване, но че той разбира cтраховете си  и от напълняване.

2. СЪЗРЯВАНЕ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ АНОРЕКСИЯ

Лечението в по-далечна перспектива се състои главно в психотерапия за пациент­ката и/или нейното семейство. След  установяване на отношения на доверие пси­хотерапията има за цел да насъrчи пациентката към обсъждане на онези силни вътрешни преживявания, които по-рано тя не е била способна да изрази и които са довели до анорексията.

Протичане и прогноза при анорексия

Обикновено разстройството пrодължава най-малко 2 г. Увеличаването на тегло­то като първи етап на лечението е обикновено задоволително в повечето случаи. Това се постига и поддържа при около  60 процента  от пациентките и менструалният ци­къл се възстановява в подобен процент от тях. Навиците на хранене могат да се сметнат за нормализирани само при 40-500/0 от пациентките и някои от тях по­-късно се появяват със затлъстяване. Психични заболявания настъпват при около I/З от болните, като най-често те са депресивни, но могат да се развият и нат­рапливи, тревожни или фобийни разстройства.Около 15% от случаите хронифицират, т.е. продължават над 5 г. и шансовете за оздравяване в тези случаи са малки. Състоянието е съпроводено с леталитет до 10%, като смъртта настъпва поради кахексия или суицидност.

Индикатори за добра прогноза са: начало на заболяването много скоро след пубертета, кратка продължителност на разстройството с бързо повлияване от лечението и задоволителни семейни взаимоотношения. Индикатори за лоша прогноза са: повръщания, злоупотреба с пургативи и булимични епизоди с екстремна загуба на телесно тегло и развитие на хронично заболяване.

 

 

Прочетена 1398 пъти

3 коментара

  • Връзка на коментара Елза М. Неделя, 31 Юли 2016 09:54 публикуван от Елза М.

    Браво Вероника, ти си герой, момиче. Това, което си постигнала сама говори за силния ти дух.
    Бъди жива и здрава и горда от себе си!

  • Връзка на коментара veronica v. Петък, 22 Юли 2016 01:34 публикуван от veronica v.

    Аз се разболях от анорексия в пети клас и се излекувах чак в десети. В най-сериозния период бях станала 28 килограма на ръст 1.65, не приличах на човек, не можех да изкачвам стълби, даже като говорех ме болеше, загубих си приятелите.
    Излекувах се САМА. Семейството ми не знаеше как да реагира, какво да прави, баща ми ме биеше "от обич", "за добро", "да ми дойде акъла в главата". Ходих по психолози, после ме пращаха на психиатри, никой не ми помогна, само влошаваха положението. Казаха ми, че съм неизлечим случай и че няма надежда за мен. Обясниха ми в прав текст, че със сигурност ще умра. И аз реших, че няма смисъл да чакам смъртта да ме навести когато си пожелае, а ще е по-добре просто да се самоубия. Взех всички хапчета, които намерих вкъщи и ги глътнах с водка. Обаче след това започва да ми се повдига и взех, че ги повърнах... И ме намериха, заведоха ме в болница, там казаха, че нищо ми няма и организмът ми е изхвърлил всичко.
    На следващия ден осъзнах какво се е случило и реших, че просто трябва да живея. Не за другите, а за себе си. Така започнах отново да ям. Благодарна съм, че ми бе даден втори шанс, при положение, че първо - ме убеждаваха, че нямам никакъв шанс да оживея до края на годината и второ - се бях нагълтала с алкохол и смъртоносна доза хапчета, което значи, че дори и да не бях със зверски отслабнал организъм, си беше почти сигурно самоубийството.
    Така че, както казват, ако ти сам не поискаш да си помогнеш, никой не може да ти помогне!

  • Връзка на коментара Елза М. Понеделник, 04 Април 2016 13:41 публикуван от Елза М.

    Човек трудно би се справил сам с анорексията. необходима е психологическа помощ и най-вече помощ от близките.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.



Anti-spam: complete the taskJoomla CAPTCHA