БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО ИЛИ ЦИКЛОФРЕНИЯ

Оценете
(0 гласа)

Какво представлява маниино депресивната психоза или биполярно разстройство, известно още като циклофрения?

При това заболяване болните обикновено имат депресивни епизоди, често психотични по интензивност, но отвреме навреме развиват и епизоди на психотична възбуда, тежките степени на които се наричат мания, а по-леките - хипомания.  

Епидемиология  на биполярното разстройство

Пожизненият болестен риск за биполярната психоза е приблизително 1 % при годишна заболеваемост около 10 на 100 000 за мъжете и 15 на 100 000 за жените, което означава, че в един стандартен район от 250 000 жители ще има около З0 новозаболели годишно.

Неврохимия на манията

 Съгласно моноаминната теория за афективните разстройства, биологичните нарушения при манията са противоположни на тези при депресията - докато при депресията активността на централните моноаминергични невронни системи е снижена, при манията тя е повишена. Тази хипотеза е основана частично на клиничните наблюдения за полярната противоположност на манийния и депресивния синдром и частично на свойството на лекарствени препарати, които повишават нивата на норадреналина и/или 5-хидрокситриптамина, да индуцират манийни симптоми. Към тези препарати се отнасят L-DOPA. амфетамините. инхибиторите на моноаминооксидазата и трицикличните антидепресанти. Допаминът също е замесен в неврохимичните разстройства при мания, тъй като невролептиците, които са мощни допамин-рецепторни антагонисти, са най-ефективните антиманийни средства. Резултатите от биохимични изследвания при манийни пациенти са противоречиви. Според някои от тях е повишена централната обмяна на норадреналина (с усилена екскреция в урината на 3-метокси-4-хидроксифенилгликол - MHPG). При други проучвания подобни промени не са намерени.

Симптоми на манията

Основни симптоми на манията са повишеното настроение, повишената двигателна активност и мегаломанните идеи. Повишеното настроение варира от еуфория до ликуване и при тези пациенти може да се наблюдава заразителна веселост. Други пациенти не изглеждат така щастливи. Някои са по-скоро раздразнителни, отколкото еуфорични, и раздразнителността лесно преминава в гняв. Както при депресията, така и тук също може да има дневни колебания в настроението с кратки епизоди на потиснато настроение между епизодите на приповдигнатост. Повишеното настроение е част от беззадръжността, която засяга социалното, ceксуалното и финансовото  поведение на пациента. Той или тя може да прави напр. нетактични и груби изказвания в социални ситуации, неуместни сексуални предложения на непознати с пренебрегване на мерките за предпазване от забременяване и да пилее пари за скъпи, но ненужни вещи. Повишената активност обхваща двигателното поведение, речта и апетита, а нуждата от сън е намалена. При по­леките степени на повишена активност пациентът може наистина да успява да върши много дейности, но поради неуморната им смяна, той най-често създава около себе си хаос. Мисленето е ускорено, а речта - бърза. Понякога мислите са толкова ускорени, че изпреварват възможността за тяхното изказване, при което се създава впечатление за разкъсаност. Чести са скачането от тема на тема, играта на думи, понякога римуването или употребата на асоциации по съзвучие. В края на краищата речта може да стане напълно неразбираема.

Апетитът е повишен, а храненето без мярка и маниери. В крайни случаи пациентът е прекалено възбуден, за да може изобщо да се храни или спи.

Впускайки се в опити за осъществяване на все по-грандиозни мисловни построения, пациентите често напускат добрата си работа и постоянния сексуален партньор. Уверени са, че имат някаква специална мисия, че са извънредно боrати, че носят специални послания за околните. Тези налудоподобни идеи са в съответствие с настроението. Ако преобладават раздразнителност и мнителност, те могат да са персекуторни, а при еуфория - експанзивни и мегаломанни. Могат да се наблюдават и симптоми от първи ранг на К. Schneider, вкл. налудности за отношение и въздействие. Могат да се появят и халюцинации, също в съответствие с доминиращото настроение; халюцинаторните гласове дават съвети или говорят на пациента за неговите особени възможности, а евентуалните зрителни образи са с екстазна или религиозна характеристика. Тези симптоми са краткотрайни ­най-често с продължителност от часове, рядко дни. Силно впечатление прави калейдоскопът от психотични изживявания, които варират в зависимост от разстройството на настроението. Самокритичността почти винаги е снижена с отхвърляне на необходимостта от лечение. Разбира се, другите хора, с които пациентът е влязъл в контакт, рядко изпитват съмнения в това отношение.

Диагноза на манията

Мания се диагностицира при поне едноседмичен период на приповдигнато или

раздразнително настроение и най-малко три от следващите седем симптома:

1.   Повишена двигателна активност и неспокойствие.

2.    Речев напор.

3.    Субективно ускорен мисловен поток.

4.    Повишена самооценка или грандиозни идеи.

5.    Намалена потребност от сън.

6.    Абнормна отвлекаемост.

7.    Беззадръжно поведение

Диференциална диагноза на манията

СИМПТОМАТИЧНА МАНИЯ

Манийният синдром не винаги говори за биполярна психоза, тъй като може да се предизвика от медикаменти, напр. симпатикомиметици, стероиди, изониазид или L-DOPA; да се срещне при метаболитни нарушения, като бъбречна недостатъчност или тиреотоксикоза; или да последва мозъчни заболявания, като енцефалит или мозъчни тумори.

ШИЗОФРЕНИЯ

Разграничаването може да бъде много трудно, тъй като манийни симптоми могат да се появят в хода на едно шизофренно заболяване. Ако привидно шизофренни симптоми възникват само по време на приповдигнато настроение и двигателна възбуда, пациентът би следвало да се диагностицира като маниен.

ЦИКЛОИДНИ ПСИХОЗИ И ШИЗОАФЕКТИВНА ПСИХОЗА

Това са психози, при които се срещат психотични симптоми от различен тип. Последват се от пълно възстановяване между болестните епизоди и могат да се разглеждат като варианти на манийно-депресивната психоза.

ЦИКЛОТИМНА ЛИЧНОСТ

Това е вариант на нормална личност, при който се отбелязват колебания в тонуса и съотнасянето към околния свят, приличащи на фрустни форми на биполярното разстройство. Посочените по-горе диагностични критерии подпомагат диференциалната диагноза.

Етиология на биполярното разстройство

ГЕНЕТИЧНИ ФАКТОРИ

Фамилни проучвания и изследвания върху близнаци показват, че биполярното

разстройство е етиологично различно от повечето случаи на униполярна депресия. При биполярното разстройство генотипът понякога може да се прояви в униполярно заболяване, а в други случаи - в циклотимна личност. Значението на генетичните фактори тук не подлежи на съмнение, но специфичен начин на унаследяване не е установен. Генетичната предразположеност е много по-силна в случаите с ранно начало на заболяването.

ЛИЧНОСТ

Хората с циклотимни или депресивни личностови черти са с по-голям риск за биполярно разстройство.

МЕДИКАМЕНТИ  ПРИ БИПОЛЯРНОТО РАЗСТРОЙСТВО

Някои пациенти развиват единствен маниен епизод по време на лечение на депресивен епизод с антидепресанти. Има хора, които понасят високи дози амфетамини, без да развият психотично разстройство, докато други развиват маниен синдром при относително ниски дози. И в двата случая, вероятно, се срещаме с взаимодействие на генетични фактори и фактори на средата, които отключват разстройството.

СТРЕСОГЕННИ ЖИТЕЙСКИ СЪБИТИЯ

Първите манийни епизоди често възникват след същите видове стресогенни житейски събития, които предшестват и депресивните разстройства. И тук стресогенното събитие е вероятно провокиращ епизода фактор, отговорен за появата му в дадения момент от времето.

Лечение на манията

НЕВРОЛЕПТИЦИ

Халоперидолът и хлорпромазинът са средства на избор при овладяването на възбудни и халюцинаторни синдроми.

ЛИТИЕВ КАРБОНАТ

Литият се използва както за разреждане на пристъпите, така и за смекчаване на интензитета им. Той има известна стойност и при лечението на манията, но не е първото средство на избор.

ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНА ТЕРАПИЯ

Обикновено не е наложителна; може да помогне в случаите на резистентност към медикаментозната терапия.

ХОСПИТАЛИЗАUИЯ

Често е наложителна, тъй като овладяването на манията без специализирани гри­жи е трудно. Освен това не тrябва да се забrапя, че по врeмe на манията е повишен рискът от rазвитие на депrесия. След като повечето възбудни симптоми са се повлияли от медикацията, докато пациентът е все още активен и без задръжки, могат да се наблюдават кrаткотрайни епизоди на потиснатост.

Профилактика на рекурентните разстройства

Литиева профилактика се прилага както пrи биполярните манийно-депресипните разстройства, така и при рекурентните униполарни психотични депресии.

Карбамазепин също може да се опитаа, особено при бързо циклиращите разстройства.

Протичане и прогноза при биполярното разстройство

 

Естествената история на биполярните заболявания включва тенденция за зачестяване на епизодите и увеличаване на продължителността им. Литиевите соли са с голямо влияние върху протичането на разстройството, като намаляват интензивността и честотата на фазите. Има обаче пациенти, които без приложението на литиеви соли се възстановяват напълно след маниен или депресивен епизод и никога не развиват рецидив. Поrади това литият трябва да се обсъжда само в случаите, при които вече е установено рекурентно протичане.

 

 

 

Прочетена 2397 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.



Anti-spam: complete the taskJoomla CAPTCHA